Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

След това Барънт се върна пак при Ейлан за политически инструктаж. От него узна, че според общото мнение на Земята навярно цари диктатура. Изучи методите на диктатурата, специфичните й силни и слаби страни, ролята на тайната полиция, употребата на терор, проблемите на доносниците.

Когато свърши, Ейлан прехвърли Барънт на едно дребно човече с очи като мъниста, което му обясни земната система за унищожаване на паметта. Тръгвайки от предположението, че премахването на спомените редовно се използува за смазване на съпротивата, човечето пресъздаде вероятния характер на земното нелегално движение при дадените условия, как би могъл Барънт да се свърже с него и какви възможности биха имали нелегалните.

Накрая му разкриха в пълни подробности плана на Втора група за проникване на кораба.

Барънт посрещна идването на Кацниден с огромно облекчение. До гуша му бе дошло от денонощното зубрене. Предпочиташе прякото действие, каквото и да донесе то.

Барънт гледаше как след серия маневри корабът заема нужното положение и безшумно се спуска на земята. Обшивката мътно блестеше в лъчите на следобедното слънце — осезаемо доказателство за дългата ръка и мощната хватка на земните власти. Люкът се отвори и надолу се спусна дълга рампа. Обкръжени от тъмничари, затворниците слязоха по нея и се строиха на площада.

Както обикновено почти цялото население на Тетрахайд се бе събрало да зяпа и да приветствува церемонията. Барънт се промъкна през тълпата и застана зад редиците затворници и пазачи. Опипа джоба си, за да провери дали иглолъчевият пистолет е на място. Майсторите на Втора група го бяха изработили изцяло от пластмаса, за да не бъде засечен от металодетектори. Другите му джобове бяха натъпкани с екипировка. Надяваше се да не се наложи да използува нито едно от приспособленията.

Гласът от високоговорителя зачете номерата на затворниците, като в онзи далечен ден, когато Барънт слезе на Омега. Леко подвил колене, той слушаше и чакаше да започне диверсията.

Гръмовният глас наближаваше към края на списъка. Оставаха само десет затворници. Барънт се приведе напред. Гласът продължаваше да гъгне. Още четирима затворници, трима…

Диверсията започна с обявяването на последния номер. Черен облак дим затъмни бледото небе и Барънт разбра, че групата е подпалила празните бараки в квадрат А-2. Зачака.

И мигът дойде. Между двата реда пусти здания избухна страхотна експлозия. Ударната вълна беше потресаваща. Още преди да се посипят отломки, Барънт се втурна към кораба.

Навлизаше в сянката на звездолета, когато отекнаха втората и третата експлозия. Той бързо смъкна местните си дрехи. Под тях беше облечен в точно копие на надзирателска униформа. Без да губи време, побягна към рампата.

Четвъртата експлозия повали Барънт на земята. Той мигом скочи на крака и препусна по рампата. Озова се в кораба. Дочу как отвън командирът на охраната крещи заповеди. Пазачите започнаха да се събират във верига, готови да използуват оръжие срещу разбунената тълпа. Отстъпваха към кораба в боен ред.

Барънт нямаше време да слуша. Намираше се в дълъг тесен коридор. Зави надясно и побягна към носа на кораба. Далече зад себе си чу тежката маршова стъпка на надзирателите.

Помисли си, че сега получената информация за звездолета трябва на всяка цена да бъде вярна, иначе експедицията щеше да свърши още преди да е започнала.

Изтича покрай множеството празни килии и стигна до врата с надпис „НАДЗИРАТЕЛИ, ОБЩА ЗАЛА“. Зелената светлинка над нея показваше, че кислородното осигуряване работи. Отмина и спря пред нова врата. Не беше заключена. Зад нея имаше помещение, претъпкано до тавана с резервни части. Барънт влезе и затвори вратата.

Надзирателите маршируваха по коридора. Барънт ги чу как разговарят, докато влизат в общата зала.

— Какви бяха тия експлозии според теб?

— Откъде да знам? Остави ги, тия затворници са смахнати.

— Да можеха, щяха да пръснат цялата планета на парчета.

— Много им здраве.

— Както и да е, нямаше сериозни щети. Преди петнадесет години пак така гръмнаха. Помниш ли?

— Било е преди мен.

— Е, тогава беше по-зле. Загинаха двама пазачи и около стотина затворници.

— Какво избухна?

— Нямам представа. Тия затворници просто обичат да взривяват каквото им падне.

— Додето се усетим, току-виж, решили да взривят и нас.

— Не бой се. С всички тия стражеви кораби…

— Тъй ли мислиш? Както и да е, ще се радвам да се прибера в пропускателния пункт.