Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Как го създавате? — заинтересува се Барънт.

— С някакви триещи се повърхности и силови полета. За повече подробности ще трябва да питаш инженерите.

— А защо ме спасихте?

Ейлан погледна Моера. Тя сви рамене.

— Бихме искали да те използуваме за важна задача — смутено обясни старецът. — Но преди да ти разкажа за нея, мисля, че трябва да узнаеш нещичко за нашата организация. Навярно вече сме възбудили любопитството ти.

— И още как! — заяви Барънт. — Не сте ли нещо като престъпен елит?

— Елит сме — каза Ейлан, — но не се смятаме за престъпници. На Омега са заточени хора от два съвсем различни типа. Има истински престъпници, извършили убийство, палеж, въоръжен обир и тъй нататък. Сред такива личности живееше ти. А има и хора, обвинени в престъпни отклонения, като политическа неблагонадеждност, научна ерес и антирелигиозна дейност. От тия хора е съставена нашата организация, която за по-просто наричаме Втора група. Доколкото можем да си припомним и възстановим събитията, престъпленията ни се състоят главно в това, че сме споделяли възгледи, които не съвпадат с общоприетите на Земята убеждения. Били сме антиконформисти. Навярно сме представлявали нестабилен елемент и заплаха за утвърдените власти. Затова са ни заточили на Омега.

— И сте се откъснали от другите заточеници — вметна Барънт.

— Да, налагаше се. Преди всичко, защото истинските престъпници от Първа група не се поддават на контрол. Нито можем да ги ръководим, нито бихме си позволили да приемем тяхното ръководство. Но по-важното е, че ни предстоеше задача, която може да се осъществи само в тайна. Нямахме представа какви приспособления използува стражата за наблюдение на Омега. За да запазим всичко в тайна, трябваше да се укрием вдън земя — буквално. Стаята, в която се намираш, е на шестдесет метра под повърхността. Крием се и навън излизат само специални агенти като Моера, които подбират за Втора група затворниците, обвинени в обществени и политически престъпления.

— Но не подбрахте мен — каза Барънт.

— Естествено. Ти беше обвинен в убийство и това те нареждаше в Първа група. Обаче поведението ти не беше типично. Ти изглеждаше подходящ кандидат, затова ти помагахме от време на време. Но трябваше да бъдем напълно сигурни, преди да те приемем в групата. Фактът, че не искаше да признаеш обвинението в убийство, говореше в твоя полза. Освен това разпитахме Илиарди след като успя да го откриеш. Очевидно нямаше причини да се съмняваме, че той е извършил убийството, което ти приписват. А още повече ни привличаше високата ти издръжливост, която окончателно се изяви по време на Лова и Игрите. Отчаяно се нуждаехме от човек с твоите способности.

— Какво правите всъщност? — запита Барънт. — Към какво се стремите?

— Искаме да се завърнем на Земята — каза Ейлан.

— Но това е невъзможно.

— Не мислим така. Отдавна изучаваме този въпрос. Въпреки охраната смятаме, че завръщането на Земята е възможно. Ще разберем истината след шест дни, когато трябва да пристъпим към действия.

— По-добре би било да изчакаме още шест месеца — каза Моера.

— Невъзможно. Закъснение от шест месеца би било катастрофално. Всяко общество си има цел, а престъпното население на Омега се стреми към собствената си гибел. Барънт, ти като че се изненада. Не го ли разбираше досега?

— Не бях мислил за това — отговори Барънт. — В края на краищата бях част от това общество.

— Всичко е очевидно — каза Ейлан. — Помисли само за обществените организации — до една обединени около узаконеното убийство. Дори и законът, който ограничава броя на убийствата, започва да се пропуква. Населението живее на ръба на хаоса. Буквално. Вече няма спасение. Единственият начин да опазиш живота си е убийството. Единственият начин да се издигнеш по статус е убийството. Единственото безопасно поведение е да убиваш — все повече и повече, по-бързо и по-бързо.

— Пресилваш! — подхвърли Моера.

— Не мисля. Разбирам, че в местните власти има някаква привидна стабилност, че дори убийството крие някакъв вроден консерватизъм. Но това е илюзия. Не се съмнявам, че всички загиващи общества са поддържали измамната си непоклатимост… чак до края. Колкото до края на тукашното общество, той бързо наближава.

— Колко остава? — запита Барънт.

— Точката на експлозия ще бъде достигната след около четири месеца. Единственият начин да променим това би бил да предложим на населението нова насока, нова цел.