Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Когато Макс наближи, Барънт стреля по него. Лъчът отскочи, без да нарани бронираната метална черупка на машината. Барънт изскочи от пещерното укритие и започна да се катери нагоре.

Машината неуморно го следваше по коварните, влажни плещи на планината. Барънт се опита да я заблуди по едно плато, осеяно с назъбени канари, но Макс не изоставаше. Явно машината се ориентираше по мирис или нещо подобно, навярно беше програмирана да преследва неизтриваемата боя по лицето му.

На един стръмен склон Барънт търкулна няколко камъка срещу машината с надеждата да предизвика лавина. Макс отскочи от по-едрите летящи скали, останалите се претъркаляха през него без видим резултат.

Накрая Барънт попадна в безизходица на тясна ъгловата канара с отвесни ръбове. Вече нямаше накъде да се катери. Зачака. Когато машината се извиси пред него, той притисна пистолета към металната черупка и натисна спусъка.

За миг Макс потръпна от мощния заряд на игления лъч. После с един замах помете оръжието и преметна пипалото си около шията на Барънт. Металните намотки се стегнаха. Барънт усети, че губи съзнание. В последната секунда успя да се запита дали хватката ще го удуши, или ще му строши врата.

Внезапно натискът престана. Машината се бе отдръпнала на няколко крачки. Зад нея Барънт различи първите мътни лъчи на зората.

Беше доживял края на Лова. Машината не бе програмирана да убива след разсъмване. Но не го пусна да си върви. Задържа го в плен върху тесния скален ъгъл, докато дойдоха Ловците.

Те върнаха Барънт в Тетрахайд, където бясно аплодиращи тълпи го посрещнаха като герой. След двучасово шествие Барънт и още четирима оцелели бяха отведени в канцеларията на Комитета по наградите. Председателят произнесе кратка трогателна реч за умението и храбростта, които са проявили всички те, за да оцелеят в Лова. После им присъди хаджийски звания и връчи на всекиго малката златна обица, символ на статуса.

В края на церемонията Председателят пожела на новите Хаджии лека смърт в предстоящите Игри.

От Комитета по наградите Барънт излезе под стража. Отведоха го в тъмницата под Арената и след като отминаха ред врати, го заключиха в мрачна килия. Пазачите му казаха да чака търпеливо. Игрите вече били започнали и редът му щял да дойде скоро.

В килията, предвидена за трима затворници, бяха натъпкани девет души. Повечето седяха или лежаха, потънали в непробиваема мълчалива апатия, вече примирени с близката смърт. Но един от тях съвсем нямаше намерение да се примирява. Когато Барънт влезе, той си проправи път към входа на килията.

— Джо!

Дребният мошеник се ухили.

— Печално място за среща, Уил.

— Какво те сполетя?

— Политиката. На Омега тя е опасно занимание, особено по време на Игрите. Мислех, че съм застрахован, но… — Джо сви рамене. — Тази сутрин ме избраха за Игрите.

— Има ли някакъв шанс да се измъкнем?

— Има шанс — отвърна Джо. — Казах на твоята приятелка какво те е сполетяло, тъй че нейните хора може и да сторят нещо. Колкото до мен, очаквам помилване.

— Възможно ли е? — запита Барънт.

— Всичко е възможно. Но по-добре да не се надяваме.

— Какво представляват Игрите?

— Точно каквото можеш да очакваш — каза Джо. — Гладиаторски двубои, битки срещу различни представители на тукашната флора и фауна, дуели с иглолъчево и топлинно оръжие. Чувал съм, че всичко ставало по образеца на някакъв старинен английски фестивал.

— И ако някой оцелее, той вече е над закона.

— Точно така.

— Но какво означава да бъдеш над закона?

— Не знам — каза Джо. — Изглежда, че никой не знае това. Узнах само едно — че оцелелите стават плячка на Черния. Предполага се, че не е много приятно.

— Вярвам ти. На Омега много малко неща са приятни.

— Мястото не е чак толкова лошо — възрази Джо. — На теб просто ти липсва необходимата склонност към…

Прекъсна го пристигането на стражевия отряд. За пленниците от килията бе дошло време да излязат на Арената.

— Не те помилваха — подхвърли Барънт.

— Е, това е положението — рече Джо.

Излязоха навън и въоръжената до зъби охрана ги накара да се строят край желязната врата, която делеше тъмницата от главната Арена. Тъкмо преди капитанът на стражата да я отвори, по един страничен коридор дотърча шишкав, добре облечен мъж, размахващ някакъв документ.

— Какво е това? — запита капитанът.

— Писмена гаранция — обясни дебелакът и му подаде листа. — От другата страна ще видите заповед за анулиране. — Той заизважда от джобовете си още хартии. — Това тук е известие за преотстъпване на банкрут, ето ипотека на движим имот, сведение за habeas corpus 2 2 Нареждане да се доведе затворник пред съда за изясняване на обстоятелствата по арестуването (лат.). и запор върху заплатата.