Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Не му вярвай — рече друг. — Тия проклети мутанти вечно се правят на ударени.

— Хайде да вървим, ще го открием — обади се трети.

Групата пое по-нататък, но Тем Ренд изостана.

— Сигурен ли си, че не е минавала някоя от Жертвите? — запита той.

— Абсолютно, Гражданино — каза Барънт и се запита дали Ренд не го е разпознал.

Не искаше да го убива, всъщност дори не беше сигурен дали ще спечели в двубоя, защото Ренд имаше дяволски рефлекси. В момента Ловецът беше отпуснал ръката с пистолета, а оръжието на Барънт сочеше право към него. Допълнителната частица от секундата можеше да зачеркне предимството на Ренд в бързина и точност.

Но ако схватката се проточеше, нещата навярно щяха да се усложнят; като нищо можем да загинем и двамата, помисли Барънт.

— Добре де — каза Ренд, — ако случайно видиш някого, кажи му да не се маскира като мутант.

— Защо не?

— Този трик никога не помага задълго — безгрижно обясни Ренд. — Човек печели отсрочка около един час. После доносниците го засичат. Виж, ако мене ме преследваха, сигурно щях да се маскирам като мутант. Само че нямаше да се мотая по улиците. Щях да се измъкна от Тетрахайд.

— Тъй ли?

— Непременно. Всяка година няколко Жертви бягат към планините. Разбира се, властите премълчават това и повечето граждани не го знаят. Но Гилдията на Убийците е съставила пълен списък на всички хитрини, маскировки и бягства, използувани досега. Това е част от дейността ни.

— Много интересно — каза Барънт.

Разбираше, че маскировката не е измамила Ренд. Тем беше добър съсед… и слаб убиец.

— Вярно — продължи Ренд, — от града не се излиза лесно. А и да се измъкне човек, още не е спасен. Трябва да се пази от Ловните патрули, а още по-опасно…

Изведнъж Ренд млъкна. Към тях се приближаваше група Ловци. Ренд кимна любезно и си тръгна.

Когато Ловците отминаха, Барънт стана и закрачи по улицата. Ренд му бе дал добър съвет. Естествено, че някои хора ще бягат от града. Животът сред пустинните планини на Омега би бил извънредно тежък, но всяко изпитание е по-добро от смъртта.

Ако успееше да се добере до градската порта, трябваше да се пази от Ловните патрули. А Тем бе споменал и за нещо по-опасно. Барънт се питаше какво ли е то. Може би специални отряди от тренирани Ловци планинари? Капризният климат на Омега? Смъртоносна флора и фауна? Жалко, че Ренд не довърши изречението.

По мръкнало той стигна до Южната порта. Мъчително прегърбен, Барънт закуцука към стражевия отряд, който преграждаше пътя навън.

Стражата не му попречи. Цели семейства мутанти бягаха от града да дирят убежище в планините, докато отмине суматохата на Лова. Барънт се прилепи към една от тези групи и скоро бе вече на цяла миля от Тетрахайд, сред ниските хълмове, които описваха полукръг около града.

Там мутантите спряха на бивак. Барънт продължи напред и посреднощ се заизкачва по скалистия, обветрен склон на една от по-високите планини. Беше гладен, но прохладният чист въздух го ободряваше. Започваше да вярва, че наистина ще доживее до края на Лова.

Отдалече дочу как отряд Ловци шумно обикаля из планината. Без затруднение им убегна в мрака и продължи да се изкачва. Скоро наоколо се възцари тишина, нарушавана само от неуморния шепот на вятъра сред скалите. Часът трябва да беше около два след полунощ — само още три часа до разсъмване.

В ранните утринни часове заваля — отначало лек дъждец, сетне студен порой. Подобно време можеше да се очаква от Омега. Можеха да се очакват и огромните буреносни облаци, прииждащи над планините, тътнещите гръмотевици и ослепително жълтите проблясъци на мълниите. Барънт намери убежище в една плитка пещера и реши, че има късмет, дето все още не е връхлетял температурен спад.

Полузадрямал, той седеше в пещерата и сънливо наблюдаваше склона под себе си, а останките от грима се стичаха по лицето му. Изведнъж в ярката светлина на нова светкавица зърна нещо да се катери нагоре, устремено право към пещерата.

Изправи се с пистолет в ръка и зачака нова светкавица. Ето, тя блесна и сега той различи хладен проблясък на мокър метал, примигващи червени и зелени светлинки, чифт метални пипала, които се вкопчваха в канарите и недораслите планински храсти.

Това бе машина, сродна с онази, срещу която Барънт се бе сражавал в подземията на Съдебното управление. Сега знаеше за какво се е опитвал да го предупреди Ренд. И разбираше защо малцина от Жертвите успяват да се спасят, дори ако се измъкнат от града. Този път действията на Макс нямаше да бъдат хаотични, за да изравнят силите в двубоя. И нямаше да има достъпни предпазители.