Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Ето го!

Барънт дръпна керемидите с две ръце. Още малко и Ловците щяха да могат да се прицелят. Докато измъкне крака си, щеше да се превърне в удобна мишена.

Когато Ловците се появиха на съседния покрив, Барънт вече беше разнебитил керемидите в кръг от един метър. Измъкна крака си и като не видя друг изход, хвърли се в дупката.

За миг увисна във въздуха, сетне се приземи на крака върху някаква маса, която се разпадна под тежестта му и го събори на пода. Надигна се и видя, че е попаднал в хола на хаджийско жилище. Една старица седеше в люлеещ се стол само на метър от него. Челюстта й бе провиснала от ужас, продължаваше да се люлее машинално.

Барънт чу стъпките на Ловците по покрива. Той мина през кухнята, излезе през задната врата, изтича под плетеница от въжета с простряно пране и прескочи ниския жив плет. Някой стреля по него от прозореца на втория етаж. Погледна натам и видя едно момченце неловко да се цели с тежък лъчемет. Навярно му бяха забранили да ловува по улиците.

Барънт изскочи на улицата и побягна с все сила, докато стигна до пресечка. Мястото му се стори познато. Осъзна, че е попаднал в Мутантския квартал, недалеч от къщата на Майла.

Зад себе си чуваше крясъците на Ловците. Дотича до къщата на Майла и откри, че вратата е отключена.

Всички бяха там — едноокият, плешивата старица и Майла. Влизането му като че не ги изненада.

— Значи са те избрали в Лотарията — каза старият мутант. — Е, очаквахме го.

— И това ли е провидяла Майла? — запита Барънт.

— Не беше необходимо — отвърна старецът. — Лесно можеше да се предвиди, като знаем що за човек си. Храбър, но не и безмилостен. Там ти е грешката, Барънт.

Старецът вече не употребяваше задължителното обръщение към Привилегирован Гражданин — при дадените обстоятелства това също лесно можеше да се предвиди.

— Виждал съм го как става година след година — продължи той. — Ще се изненадаш, ако узнаеш колцина многообещаващи млади мъже като теб рано или късно дотичват задъхани в тази стая и едва удържат лъчемета си, сякаш тежи цял тон, а от Ловците ги делят само три минути бяг. Те очакват да им помогнем, но мутантите предпочитат да не си дирят белята.

— Затваряй си устата, Дем — подхвърли старицата.

— Изглежда, че ще трябва да ти помогнем — каза Дем. — Не знам защо, но Майла е решила така. — Той се ухили сардонично. — Двамата с майка й мислим, че греши, обаче тя настоява. И тъй като само тя има провидческа дарба, налага се да отстъпим.

— Дори и да ти помогнем — подхвърли Майла, — почти нямаш шанс да оцелееш до края на Лова.

— Но ако ме убият, как ще се сбъдне пророчеството ти? — възрази Барънт. — Нали помниш, че видя да гледам собствения си труп, разсипан на лъскави късчета.

— Помня. Но смъртта ти няма да наруши предсказанието. Ако не ти се случи в този живот, значи просто ще те догони при следващото превъплъщение.

Не звучеше особено утешително.

— Какво да правя? — запита Барънт.

Старецът му подаде наръч дрипи.

— Навличай това, а аз ще се заема с лицето ти. Сега, приятелю, ще се превърнеш в мутант.

Не след дълго Барънт отново се озова на улицата. Беше облечен в дрипи. Под тях стискаше иглолъчевия пистолет, а с другата ръка протягаше чашка за просия. Старецът щедро го бе обработил с розовожълтеникав пластик. Сега лицето на Барънт имаше чудовищно подуто чело и плосък нос, разтеглен почти до скулите. Чертите му бяха изцяло изменени, а издайническите шарки не се виждаха.

Група Ловци изтичаха край него почти без да му обръщат внимание. Барънт взе да се обнадеждава. Беше спечелил безценно време. Последните лъчи на воднистото слънце чезнеха зад хоризонта на Омега. Нощта щеше да му даде нови шансове и с малко повече късмет можеше да се укрие от Ловците до разсъмване. Разбира се, след това го чакаха Игрите, но Барънт нямаше намерение да участвува в тях. Ако маскировката успееше да го укрие от цял ловуващ град, нямаше причина да го хванат за Игрите.

Навярно след празника би могъл отново да се появи в местното общество. Ако оцелее след Лова и избегне докрай Игрите, нищо чудно да получи някаква специална награда. Толкова самонадеяно и успешно закононарушение непременно би трябвало да се поощри…

Отсреща се задаваше нова група Ловци. Бяха петима и сред тях горд и мрачен крачеше Тем Ренд с новата си униформа на Убиец.

— Хей, ти! — кресна един от Ловците. — Виждал ли си да минава Жертва?

— Не, Гражданино — отговори Барънт, свеждайки почтително глава и леко надигна пистолета под дрипите.