Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Когато му се стори, че коридорите са опустели, той бързо влезе, прочете таблото със списъка на канцелариите и изтича по стълбата към третия етаж. Мина край десетина стаи и накрая спря пред вратата с табелка „НОРИНС ДЖЕЙ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ИГРИТЕ“. Ослуша се, после я отвори и влезе.

Старият Джей имаше твърде добри рефлекси. Още преди Барънт да прекоси прага, онзи забеляза алените шарки по лицето му. Веднага отвори чекмеджето и бръкна в него.

Барънт нямаше желание да убива стареца. Той запокити подарения пистолет срещу Джей и го улучи право по челото. Заместник-министърът политна назад, блъсна се в стената и се свлече на пода.

Приведен над него, Барънт се увери, че пулсът му е нормален. Омота стареца с въже, запуши му устата и го прибра на завет под бюрото. Като претършува чекмеджетата, той откри табелка с надпис „НЕ ВЛИЗАЙ, СЪВЕЩАНИЕ“. Закачи я отвън и заключи вратата. После извади пистолета си, седна зад бюрото и зачака събитията.

Разсъмна се и воднистото слънце изплува над Омега. През прозореца Барънт виждаше оживените улици. Трескав карнавален дух бе обзел града и шумотевицата на празничното веселие се нарушаваше сегиз-тогиз от съскането на лъчемет или глухия трясък на огнестрелно оръжие.

До пладне все още не го бяха открили. Барънт надникна през прозореца и видя, че лесно може да се добере до покрива. Приятно беше да разполага с втори изход, както го бе посъветвал Джей.

Към средата на следобеда старецът се свести. След като се побори с въжето, той притихна под бюрото.

Наближаваше вечерта, когато някой почука на вратата.

— Мистър Джей, мога ли да вляза?

— Засега не — отвърна Барънт с надеждата, че имитира успешно гласа на Джей.

— Мислех, че ще ви заинтересува статистиката на Лова — рече човекът отвън. — Досега Гражданите са убили седемдесет и три Жертви, остават още осемнадесет. Голям напредък в сравнение с миналата година.

— Да, така е — каза Барънт.

— Тая година е нараснал процентът на ония, които се укриват в канализационната система. Неколцина опитаха да блъфират, като си останат у дома. Сега преследваме останалите из обичайните места.

— Чудесно — одобри Барънт.

— Засега никой не е опитал да се измъкне — добави човекът. — Странно, че Жертвите рядко се сещат за това. Но, разбира се, така ни спестяват употребата на машини.

Барънт се запита за какво ли става дума. Да се измъкне? Къде можеше да се измъкне човек? И какви машини употребяваха?

— Вече подбираме резервни кандидати за Игрите — продължаваше онзи зад вратата. — Бих искал да одобрите списъка.

— Имате си глави на раменете — сопна се Барънт.

— Да, сър — каза човекът.

След малко Барънт чу стъпките му да се отдалечават по коридора. Изглежда, подозираше нещо. Разговорът бе траял прекалено дълго, трябваше да го прекъсне по-рано. Може би си струваше да мине в друга канцелария.

Преди да пристъпи към действие, по вратата заудряха тежки юмруци.

— Да?

— Говори Гражданския комитет за претърсване — изрече басов глас. — Отворете доброволно. Имаме основания да подозираме, че вътре се крие Жертва.

— Глупости — заяви Барънт. — Не можете да влезете. Това е държавно учреждение.

— Можем — отвърна басът. — В деня на Лова Гражданите имат свободен достъп до всяко помещение, служба или сграда. Ще отворите ли?

Барънт вече бе изтичал до прозореца. Отвори го и чу зад гърба си как хората отвън блъскат по вратата. Простреля я два пъти, за да им даде повод за размисъл, после изскочи през прозореца.

Още от пръв поглед Барънт видя, че покривите на Тетрахайд са чудесно място за бягство на Жертвите — и следователно тъкмо там не биваше да попада евентуалната Жертва. Лабиринтът от тясно преплетени покриви, комини и кулички сякаш беше създаден специално за преследване, но народът вече се бе изкатерил горе. Щом го зърнаха, всички изреваха възторжено.

Барънт се втурна в отчаян спринт. Ловците тичаха подир него, отстрани се задаваха други. Той прескочи двуметровата пропаст между две сгради, успя да запази равновесие на стръмния покрив и пропълзя към отсрещната стряха.

Паниката го даряваше с крила. Ловците изоставаха. Ако запазеше тази скорост още десет минути, щеше да спечели значителна преднина. Тогава би могъл да слезе от покривите и да потърси по-добро скривалище.

Отпред се появи нова двуметрова пропаст. Барънт я прескочи без колебание.

Приземи се удачно. Но десният му крак хлътна чак до бедрото през прогнилите керемиди. Напрегна се и задърпа с всички сили, но не можеше да намери стабилна опора на стръмния, ронлив покрив.