Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— А ако оцелеят и след Игрите?

— Не се надявайте — дружелюбно подхвърли Джей.

— Ами ако успея?

— Повярвайте ми, Гражданино, няма да оцелеете.

— Въпреки всичко държа да узная какво би станало, ако издържа.

— Тия, които оцелеят след Игрите, вече са над закона.

— Звучи многообещаващо — каза Барънт.

— Никак даже. Дори когато е най-заплашителен, законът си остава ваш защитник. Може да имате малко права, но законът гарантира тяхното спазване. Само законът е причина да не ви убия на място. — Джей разтвори пръсти и Барънт видя на дланта му миниатюрен еднозаряден пистолет. — Законът поставя граници и умиротворява поведението и на закононарушителя, и на пазителя на реда. Не споря, сега законът повелява да умрете. Но всички хора са смъртни. Със своето тромаво и самовглъбено действие законът ви дава известно време, преди да умрете. Имате на разположение цял ден; без закона нямаше да имате нито миг.

— Какво ще стане — настоя Барънт, — ако оцелея след Игрите и застана над закона?

— Над закона има само едно — замислено изрече Норинс Джей. — И това е Черния. Тия, които се издигнат над закона, принадлежат на него. Но би било по-добре човек да умре хиляди пъти, отколкото да падне жив в лапите на Черния.

Барънт отдавна смяташе религиозното преклонение пред Черния за суеверна безсмислица. Ала сега, слушайки тревожния глас на Джей, той започна да се колебае. Може би имаше значителна разлика между ежедневното преклонение пред Злото и истинската поява на самото Зло.

— Но ако имате късмет — каза Джей — ще ви убият бързо. А сега ще приключа разговора с последните указания.

Продължавайки да стиска миниатюрния пистолет, Джей бръкна в джоба си със свободната ръка и извади червен молив. С бързо, тренирано движение той надраска бузите и челото на събеседника си. Преди Барънт да се опомни и да отскочи, всичко беше свършено.

— Това ви белязва като една от Жертвите — каза Джей. — Шарките са неизтриваеми. Ето ви и подаръка от правителството. — Той извади от джоба си иглолъчев пистолет и го остави на масата. — Както казах, Ловът започва на разсъмване. След този миг може да ви убие всеки освен друга Жертва. Вие също можете да убивате. Но препоръчвам да го правите крайно предпазливо. Звукът и блясъкът на игления лъч са издали и погубили не една Жертва. Ако опитате да се криете, не забравяйте да си осигурите втори изход. Помнете, че други хора познават Тетрахайд по-добре от вас. Опитните Ловци са проучили в течение на годините всички възможни скривалища; мнозина Жертви попадат в капан още през първите часове на празника. Успех, Гражданино Барънт.

Джей тръгна към вратата. Отвори я и отново се обърна към Барънт.

— Бих добавил, че има един, макар и нищожен шанс да опазите живота и свободата си до края на Лова. Но тъй като е забранено, не мога да ви кажа какъв е.

Норинс Джей леко се поклони и излезе.

След упорито миене Барънт откри, че алените шарки по лицето му наистина са неизтриваеми. През дългите вечерни часове той разглоби подарения пистолет и провери частите му. Както бе очаквал, оръжието се оказа дефектно. Захвърли го и взе своя пистолет.

В малка раница приготви запаси за Лова — храна, вода, топче въже, нож, резервни заряди и втори пистолет. После зачака, като въпреки доводите на разума се надяваше Моера и нейната организация да го спасят в последния момент.

Но никой не се яви. Един час преди разсъмване Барънт нарами багажа и напусна Магазина за противоотрови. Нямаше представа какво правят другите Жертви, но вече бе измислил кое място може да бъде свободно от Ловци.

Всички авторитети на Омега са единодушни, че когато стане Жертва, човек преживява промяна на характера. Ако може да разгледа Лова като абстрактна задача, той би стигнал до някои повече или по-малко обективни изводи. Но типичната Жертва, независимо от интелекта си, не успява да откъсне разума от емоциите. В края на краищата, човек знае, че го гонят. Обзема го паника. Струва му се, че убежището е нейде далеч и дълбоко. Той бяга колкото може по-далече от къщи, укрива се под земята сред лабиринта от канали и шахти. Вместо светлината избира мрак, вместо тълпите — безлюдната пустош.

Опитните Ловци добре познават това поведение. Съвсем естествено те претърсват най-напред тъмните, пусти места, подземните проходи, изоставените складове и сгради. Там откриват Жертвите и ги прострелват с неумолима точност.

Барънт бе помислил за това. Отхвърли първата инстинктивна идея да се укрие в лабиринта от клоаки под Тетрахайд. Вместо това един час преди разсъмване той се упъти право към голямото ярко осветено здание, където се разполагаше Министерството на Игрите.