Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Барънт напрегна памет, но името на града не му напомни нищо.

— Освен това — добави Майла — провидях човек, който знае за убийството. Ако иска, той може да ти разкаже.

— Видял ли е убийството?

— Да.

— Той ли е доносникът?

— Не знам — каза Майла. — Провидях трупа на човек на име Теркалър, а до него стоеше друг мъж. Той се казва Илиарди.

— Той тук ли е, на Омега?

— Да. В момента можеш да го откриеш в Еуфориаториума на Малка брадвена улица. Знаеш ли къде е?

— Ще го намеря — каза Барънт.

Той благодари на девойката и предложи да плати за услугата, но тя отказа. Изглеждаше дълбоко опечалена. Когато Барънт се запъти към вратата, тя подхвърли зад него:

— Пази се.

Барънт спря на прага и усети как леден хлад изпълва гърдите му.

— Провидя ли бъдещето ми? — запита той.

— Съвсем малко. Само няколко месеца напред.

— Какво видя?

— Не мога да го обясня — каза Майла. — Онова, което видях, е невъзможно.

— Кажи ми какво беше?

— Видях те мъртъв. И все пак съвсем не беше мъртъв. Ти гледаше един труп, разсипан на лъскави късчета. И този труп беше твоят.

— Какво означава това?

— Не знам — въздъхна Майла.

Еуфораториумът се оказа огромно лъскаво заведение, специализирано в продажбата на евтини наркотици и сексуални стимулатори. Обслужваше предимно пеони и местни жители. Барънт усещаше, че това място не подхожда на статуса му, затова побърза да си пробие с лакти път през тълпата и попита един келнер къде може да открие човек на име Илиарди.

Келнерът посочи с ръка. Барънт погледна към ъгловото сепаре и видя плешив широкоплещест мъж, прегърбен над мъничка чашка танапикита. Приближи се до него и се представи.

— Много ми е приятно, Сър — изрече Илиарди с цялото уважение, което бе длъжен един Местен Жител втора степен да проявява към Привилегирования Гражданин. — С какво мога да ви услужа?

— Искам да ти задам няколко въпроса за Земята — отвърна Барънт.

— Не си спомням кой знае какво — каза Илиарди. — Но колкото знам, е на ваше разположение.

— Спомняш ли си човек на име Теркалър?

— Разбира се. Мършав. Кривоглед. Светът не е виждал по-злобен тип от него.

— Присъствувал ли си по време на убийството му?

— Присъствувах. Това бе първото, което си спомних след слизането от кораба.

— Видя ли кой го уби?

Илиарди се смая.

— Няма какво да съм виждал. Аз го убих.

С усилие на волята Барънт продължи да разпитва с твърд и спокоен глас.

— Сигурен ли си в това? Абсолютно сигурен?

— Сигурен съм естествено — заяви Илиарди. — И съм готов да се бия срещу всеки, който опита да ми отнеме заслугата. Аз убих Теркалър и ще кажа, че му беше малко.

— А видя ли и мене, когато го убиваше?

Илиарди го огледа внимателно, после поклати глава.

— Не, мисля, че не съм ви виждал. Но не гарантирам. Веднага след убийството на Теркалър всичко ми се замъглява.

— Благодаря — каза Барънт и напусна Еуфораториума.

Барънт имаше за какво да разсъждава, но колкото повече мислеше, толкова повече се объркваше. Ако Илиарди бе убил Теркалър, то защо бяха пратили Барънт на Омега? Ако бе станала просто съдебна грешка, защо не го бяха освободили след залавянето на убиеца? Защо някой на Земята му приписваше убийство, което не бе извършил? И защо бяха въвели в паметта му фалшиви спомени за това убийство, плътно под слоевете на съзнанието?

Не откриваше отговори на тези въпроси. Но знаеше, че никога не се е чувствувал убиец. Сега поне отчасти имаше доказателство, че наистина не е убиец.

Чувството за невинност променяше всичко. Търпимостта му към местните обичаи взе да се изпарява и той загуби всякакво желание да се пригажда към престъпния начин на живот. Искаше само едно — да избяга от Омега и да се завърне към онова, което законно му се полагаше на Земята.

Но това бе невъзможно. Стражевите кораби денонощно кръжаха над главите на затворниците. И дори ако имаше начин да се убегне от вниманието им, спасението пак щеше да си остане недостижимо. Засега технологията на Омега бе стигнала само до двигателя с вътрешно горене; единствено земните власти разполагаха със звездолети.

Барънт продължаваше да търгува с противоотрови, но липсата на гражданска отговорност започваше да бие на очи. Той не отговаряше на поканите от Магазина за сънища и никога не посещаваше популярните публични екзекуции. Когато наоколо се събираха ревящи тълпи, запътени за веселба в Мутантския квартал, Барънт най-често заявяваше, че има главоболие. Не се включваше в хайките на Кацниден, а веднъж се държа твърде грубо с официален търговски пътник от Клуба за месечна инквизиция. Дори посещенията на чичо Ингемар не го накараха да свърне от неправедния път.