Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— И сигурно си мислиш, че това говори за някакъв интерес от моя страна? Е, не ме интересуваш. Ако имаш поне капчица благодарност, кажи на шофьора, че си размислил. Все още можеш да избереш друго момиче.

Барънт поклати глава.

— Ти си единственото момиче, което ме интересува.

— Значи няма да отстъпиш?

— И през ум не ми минава.

Моера въздъхна и се облегна назад.

— Ти наистина ли се интересуваш от мен?

— И дори нещо повече — заяви Барънт.

— Добре де — рече Моера, — щом не искаш да отстъпиш, изглежда, ще трябва да се примиря.

Тя извърна глава, но миг преди това Барънт зърна по устните й едва забележима усмивка.

Облачното езеро беше най-хубавият курорт на Омега. На влизане в областта всички оръжия се оставяха при входа. Дуели не се разрешаваха при никакви обстоятелства. Споровете се решаваха безпрекословно от най-близкия барман, а убийството се наказваше с незабавна загуба на статуса.

Край Облачното езеро бяха достъпни всевъзможни забавления. За любителите на зрелища имаше турнири по фехтовка, бикоборство и подмамване на мечки. Спортистите можеха да изберат плуване, алпинизъм или ски. Вечер имаше танци в голямата бална зала, където дебели стъклени стени деляха местните жители от гражданите и гражданите от елита. В добре снабдения наркобар се намираше всичко, което би могъл да желае един изискан наркоман, както и някои последни открития, които евентуално би му хрумнало да изпробва. За общителните характери всяка сряда и събота вечер се организираше оргия, Пещерата на сатира. За срамежливите ръководството уреждаше маскирани срещи по сумрачните улички край хотела. Но най-приятни бяха полегатите хълмове и сенчестите гори, където всеки можеше да се разхожда и да отърси напрежението от ежедневната борба за оцеляване в Тетрахайд.

Барънт и Моера бяха настанени в съседни стаи с незаключена врата помежду им. Но първата вечер Барънт не пристъпи към тази врата. Моера не бе проявила желание за подобна инициатива, а на планета, където жените имат постоянен и неограничен достъп до отрови, мъжът трябва добре да размисли, преди да им налага нежеланата си компания. Дори собственикът на магазин за противоотрови трябва да има предвид, че може и да не долови навреме собствените си симптоми.

На втория ден двамата се изкачиха високо по хълмовете. Носеха кошница с провизии и спряха да закусят на полегат тревист склон, който се спускаше към сивото море. След закуската Барънт попита Моера защо му е спасила живота.

— Няма да харесаш отговора — каза тя.

— Все едно, бих искал да го чуя.

— Ами… ти изглеждаше толкова смешен и уязвим, когато влезе в Дружеството за защита на жертвите. Бих помогнала на всеки, който има такъв вид.

Барънт кимна смутено.

— А втория път?

— Изглежда, вече бях почнала да се интересувам от теб. Без никаква романтика, тъй да знаеш. Съвсем не съм романтична.

— Какво точно те интересуваше? — запита Барънт.

— Помислих си, че може би ще е добре да те завербувам.

— Интересно. Защо не ми кажеш нещо повече?

Моера мълчаливо го оглеждаше със зелените си очи. После каза:

— Почти нищо не мога да ти разкрия. Членувам в организация. Винаги търсим подходящи кандидати за вербуване. Обикновено ги подбираме направо от затворническите кораби. След това вербовчиците като мен обикалят и търсят хора, които биха ни свършили работа.

— Какви хора търсите?

— Извинявай, Уил, но не като теб.

— Защо не като мен?

— Отначало сериозно си мислех да те завербувам — каза Моера. — Ти изглеждаше тъкмо такъв човек, какъвто ни трябва. После проверих досието ти.

— И?

— Не вербуваме убийци. Понякога ги наемаме за специфични задачи, но не ги приемаме в организацията. Има някои смекчаващи обстоятелства, които признаваме — например убийство при самозащита. Но иначе сме убедени, че щом един човек е извършил на Земята предумишлено убийство, той не е за нас.

— Разбирам — каза Барънт. — Ще променя ли нещо, ако кажа, че ми липсва обичайното за Омега отношение към убийството?

— Знам, че ти липсва — въздъхна Моера. — Ако зависеше от мен, бих те включила в организацията. Но не решавам аз… Уил, сигурен ли си, че си убиец?

— Мисля, че да — каза Барънт. — Навярно да.

— Жалко. И все пак организацията се нуждае от най-издръжливите личности, независимо какво са извършили на Земята. Нищо не мога да обещая, но ще видя какво мога да направя. Добре ще е, ако успееш да узнаеш нещичко за причините, които са те тласнали към убийство. Може би има смекчаващи обстоятелства.