Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Съдът признава това — каза съдията. — По тази причина съдът с радост ще приложи в най-висша степен своето справедливо милосърдие. Вместо незабавна екзекуция имаш възможност сам да избереш една от двете смекчени присъди. Първата е наказателна — за престъпление против държавата да загубиш дясната си ръка и левия крак, но не и живота си.

Барънт преглътна на сухо и запита:

— Каква е другата присъда, сър?

— Втората присъда е ненаказателна — да бъдеш подложен на Божи съд. И ако оцелееш след него, да ти се върне съответното обществено положение.

— Избирам Божия съд — каза Барънт.

— Много добре — изрече съдията. — Да се приведе в изпълнение.

Докато извеждаха Барънт от залата, той чу зад гърба си приглушения смях на един от стражите. Дали пък не беше сбъркал? Можеше ли Божият съд да бъде по-страшен от двойно осакатяване?

Както казваше поговорката, на Омега и косъм не можеш да пъхнеш между съда и изпълнението на присъдата. Стражата незабавно поведе Барънт към кръгла каменна зала в подземията на Съдебното управление. По високия, сводест таван ослепително светеха бели дъгови лампи. По-долу част от стената беше премахната и заменена с трибуна за зрители. Когато Барънт влезе, вече почти всички места бяха заети и амбулантни търговци продаваха копия от дневния ред на съда.

За една-две минути Барънт остана сам на каменния под. После в заоблената стена се отвори широка врата и от нея се изтъркаля някаква странна машина.

Високоговорителят над трибуната обяви:

— Дами и господа, моля за внимание. Ще бъдете свидетели на Божи съд 642-BG223 между Гражданина Уил Барънт и GME-213. Заемете местата си, моля. Двубоят ще започне след няколко минути.

Барънт огледа противника си. Лъскавата черна машина имаше формата на полукълбо високо почти до гърдите му. Без да спира нито за миг, тя се търкаляше напред-назад на малките си колелца. Проблясъци на скрити лампички чертаеха причудливи червени, зелени и кехлибареножълти рисунки по гладката метална черупка. В паметта на Барънт изплува смътен спомен за някакво същество от земните океани.

— Няколко обяснителни думи за ония, които посещават нашата галерия за пръв път — прогърмя високоговорителят. — Затворникът Уил Барънт доброволно е избрал да се подложи на Божи съд. В дадения случай инструмент на правосъдието ще бъде GME-213, един от най-добрите образци на нашето инженерно творчество. Тази машина, или Макс, както я наричат нейните многобройни приятели и почитатели, е истински пример за ефикасно убийствено оръжие, способно да прилага не по-малко от двадесет и три смъртоносни похвата, много от които са извънредно болезнени. За целите на съда програмата ще работи по принципа на случайността. Това означава, че Макс не избира по какъв начин да убие противника. Похватите се избират или отхвърлят чрез случайни комбинации на двадесет и три числа, свързани със също тъй случайни интервали от една до шест секунди.

Макс внезапно потегли към центъра на залата и Барънт се отдръпна от него.

— Затворникът има възможност да обезвреди машината — продължаваше гласът от високоговорителя. — В такъв случай той печели двубоя и бива освободен с пълно възстановяване на правата и привилегиите според статуса. Методът на обезвреждане е различен за всяка машина. Затворникът винаги има теоретичната възможност да победи. Но на практика това се случва средно в 3,5 на сто от двубоите.

Барънт вдигна поглед към зрителите по трибуната. Ако се съдеше по облеклото, всички бяха мъже и жени с висок статус, високопоставени личности от кръга на Привилегированите класи.

И изведнъж зърна на първия ред девойката, която му бе услужила с пистолета си в деня, когато опознаваше Тетрахайд. Наистина беше толкова красива, както я помнеше, но по бледото й овално лице не трепваше дори следа от вълнение. Тя го гледаше с откровен и безстрастен интерес, сякаш наблюдаваше странен бръмбар в стъкленица.

— Нека двубоят да започне! — обяви високоговорителят.

Барънт вече нямаше време да мисли за девойката, защото машината се задаваше към него.

Заобиколи я предпазливо. Макс изхвърли напред гъвкаво пипало с бяла мигаща светлина на върха. После се затъркаля към Барънт и взе да го изтласква към стената.

Внезапно машината спря. Барънт чу как вътре прещракват зъбчатки. Пипалото се прибра и вместо него изникна шарнирна метална ръка с остър нож на края. Машината се затъркаля по-бързо и застави жертвата да отстъпи към стената. Ръката замахна, но Барънт успя да отскочи. Чу как острието изскърца по камъка. Докато ръката се прибираше, Барънт използува възможността да се върне към центъра на залата.