Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Барънт посети санаториума и чу как лудите пациенти крещят за добрина, почтеност, святост на живота и тям подобни срамотии. Нямаше никакво намерение да се присъедини към тях. Може и да беше болен, но не чак дотам!

Приятелите му твърдяха, че с това безотговорно поведение ще си докара неприятности. Барънт не възразяваше, но се надяваше да убива само при необходимост и така да избегне от погледа на високопоставените личности, които прилагаха законите.

В течение на няколко седмици замисълът сякаш вървеше успешно. Барънт пренебрегваше все по-настоятелните писма от Магазина за сънища и повече не стъпи в Ситното сборище. Търговията вървеше чудесно и той разделяше свободното си време между тренировки с лъчевия пистолет и изучаване на действието на рядко срещаните отрови. Често си мислеше за девойката. Все още пазеше пистолета, с който му бе услужила. Питаше се дали някога ще я види пак.

Мислеше и за Земята. След посещението в Магазина за сънища понякога из съзнанието му просветваха спомени, откъслечни образи на старинна каменна сграда, брястова горичка, завой на река зад завеса от върбови клони. Тия полувидения за Земята го изпълваха с почти непоносим копнеж. Както повечето граждани на Омега, той имаше само едно истинско желание — да се завърне у дома.

А това бе невъзможно.

Дните отминаваха и когато дойде ред на неприятностите, те връхлетяха изневиделица. Една нощ откъм вратата се раздадоха тежки удари. Полузадрямалият Барънт стана да отвори. Четирима униформени мъже нахълтаха в магазина и му казаха, че е арестуван.

— За какво? — запита Барънт.

— Антинаркомания — отвърна един от мъжете. — Имаш три минути за обличане.

— Какво е наказанието?

— Ще разбереш в съда — отсече непознатият. Той намигна на останалите и добави: — Обаче антинаркоманите само гробът ги оправя. А?

Барънт се облече.

Отведоха го в една зала сред лабиринта от пристройки на Съдебното управление. Залата се наричаше „Претупан съд“ в чест на древната англосаксонска юридическа процедура. Точно срещу нея се намираше Камарата „Лека ти пръст“, също със старинен произход. До Камарата беше „Безапелационният съд“.

Висока дървена преграда делеше Претупания съд на две, тъй като в основата на местното правосъдие лежеше принципът обвиняемият да не вижда нито съдията, нито свидетелите на обвинението.

— Обвиняемият да стане — раздаде се иззад преградата.

Безстрастният, монотонен глас звучеше от малък високоговорител. Барънт едва различаваше думите, тонът и звученето почти се губеха, както бе предвидено. Дори по глас съдията оставаше анонимен.

— Уил Барънт — започна обвинителят, — изправен си пред този съд по обвинение в антинаркомания, както и по второстепенно обвинение в липса на религиозно благочестие. По последното разполагаме с клетвено изявление на духовно лице. По главното обвинение свидетелствата идват от Магазина за сънища. Можеш ли да отречеш някое от престъпленията?

Барънт помисли малко, сетне отговори:

— Не, сър, не мога.

— Засега можем да пренебрегнем липсата на благочестие като първа простъпка. Но антинаркоманията е върховно престъпление срещу държавата Омега. Непрестанната употреба на наркотици е принудително право на всеки гражданин. Всички знаят, че правата трябва да се упражняват, иначе ще бъдат изгубени. Да изгубим правата си би означавало да изгубим крайъгълния камък на нашата свобода. Следователно отхвърлянето на всяко друго пренебрегване на правата е равносилно на държавна измяна.

Гласът помълча. Пазачите неспокойно пристъпваха от крак на крак. Твърдо убеден, че положението е безнадеждно, Барънт стоеше изпънат мирно и чакаше.

— Наркотиците имат много предназначения — продължи скритият съдия. — Няма защо да изброявам благотворните им ефекти върху потребителя. Но от държавническа гледна точка ще кажа, че население от наркомани е лоялно население; че наркотиците са основен източник на данъчни приходи; че те са пример за целия ни начин на живот. Ще добавя, че антинаркоманските групировки неизменно са се оказвали враждебни към местните обичаи и органи на властта. Обяснявам ти надълго и нашироко, Уил Барънт, за да осъзнаеш по-ясно присъдата, която ще ти бъде наложена.

— Сър — обади се Барънт, — сбъркал съм, че избягвах наркоманията. Няма да се оправдавам с незнания, тъй като знам, че законът не признава подобни оправдания. Но най-покорно ще помоля да ми дадете повторен шанс. Моля ви, сър, не забравяйте, че все още е възможно да стана наркоман и да тръгна по правия път.