Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Има ли вероятност да се окаже опасно? — запита Барънт.

— Не би трябвало — отвърна доктор Уейн. — Изглеждате сравнително здрав. Бих казал дори, че сте в отлично здраве и имате нисък праг на възприемчивост. Естествено понякога се случват епилептични пристъпи, навярно поради натрупване на алергични реакции. Няма как да ги предотвратим. А има и травми, които понякога довеждат до лудост и смърт. Много интересна тема за изследване. Някои хора пък се заклещват в сънищата си и с нищо не можем да ги измъкнем. Предполагам, че би следвало да го наречем специфична форма на лудост, макар да не е точно така.

Докторът бе привършил с наркотичната смес. Сега я зареждаше в спринцовка. Барънт започваше сериозно да се съмнява дали е чак толкова благоразумно да продължава.

— Май ще е по-добре да отложа посещението — каза той. — Не съм сигурен дали…

— Не се тревожете за нищо — успокои го докторът. — Това е най-добрият Магазин за сънища на Омега. Опитайте да се отпуснете. Мускулното напрежение може да предизвика тетанични конвулсии.

— Мисля, че мистър Аркдрегън беше прав — смотолеви Барънт. — Сигурно не бива да сънувам Земята още от първото посещение. Той каза, че е опасно.

— Е, в края на краищата струва ли си да живеем без някой и друг риск? — рече докторът. — Колкото до нещастните случаи, те най-често са мозъчни увреждания и разкъсване на кръвоносни съдове. А ние разполагаме с всичко необходимо за лечение на подобни травми.

Иглата увисна над лявата ръка на Барънт.

— Размислих — заяви той и опита да се надигне от масата.

Доктор Уейн сръчно заби иглата в мускула.

— Дойде ли човек в Магазин за сънища, няма място за размисляне. Опитайте да се отпуснете…

Барънт се отпусна. Легна по гръб и в ушите му се раздаде пискливо свистене. Опита да се взре в лицето на доктора. Но лицето се бе променило.

Лицето беше старческо, кръгло и месесто. По брадичката и гушата висяха гънки лой. Лицето беше потно, дружелюбно, изплашено. Това беше неговият Съветник Пети срок.

— Хайде, Уил — каза Съветникът, — трябва да внимаваш. Научи се да го владееш тоя твой буен нрав. Трябва, Уил!

— Знам, сър — отвърна Барънт. — Просто така ме е яд на онзи…

— Уил!

— Добре де — каза Барънт. — Ще внимавам.

Той излезе от университетската канцелария и тръгна през града. Това бе фантастичен град от небостъргачи и многоетажни улици, блеснал град от сребристи и диамантени сияния, амбициозен град, който ръководеше необятна мрежа от страни и планети. Барънт крачеше по третото пешеходно ниво и продължаваше гневно да мисли за Ендрю Теркалър.

Заради Теркалър и неговата нелепа ревност бяха отхвърлили молбата на Барънт за встъпване в Космоизследователския корпус. Съветникът му не можеше да стори нищо по въпроса — Теркалър имаше прекалено силно влияние в Комитета за подбор. Щяха да минат цели три години, преди да му разрешат нова молба. А междувременно беше прикован към Земята и оставаше без работа. Цялото му обучение беше свързано с извънземните изследвания. На Земята нямаше място за него, а сега го откъсваха от космоса.

Теркалър!

Барънт слезе от пешеходното ниво и се качи на скоростния подвижен тротоар към района Санте. Летейки напред, той опипваше мъничкото оръжие в джоба си. На Земята пистолетите бяха забранени. Беше си доставил този по сложен и потаен път.

Щеше да убие Теркалър.

Мерна се вихър от размазани нелепи лица. Сънят помръкна. Когато се проясни, Барънт откри, че се цели с пистолета в мършав кривоглед тип, чиито писъци за милост секнаха изведнъж.

Информаторът с безизразно, сурово лице регистрира престъплението и съобщи на полицията.

Полицаите в сиви униформи го поставиха под арест и го отведоха на съд.

Съдията с мъглива пергаментова физиономия го осъди на доживотно заточение на планетата Омега и издаде заповед за принудително изтриване на паметта му.

После сънят се превърна в калейдоскоп на ужаса. Барънт се катереше по хлъзгав прът, по отвесна планинска стена, по някакъв гладък кладенец. Изотзад го догонваше трупът на Теркалър с разкъсани гърди. От двете страни бяха пренебрежителният информатор и съдията с пергаментово лице — те подкрепяха мъртвеца.

Барънт бягаше по хълм, по улица, по покрив. Преследвачите бяха по петите му. Нахълта в сумрачна жълта стая, затвори вратата и превъртя ключа. Обърна се и видя, че се е заключил с трупа на Теркалър. В раната на гърдите буйно растяха гъбички, корона от винена и пурпурна плесен обвиваше окървавената глава. Трупът се приближи, посегна към него и Барънт се хвърли с главата надолу през прозореца.