Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Излизай, Барънт. Прекаляваш. Излизай от съня.

Барънт нямаше време да слуша. Прозорецът се превърна в пързалка и той се хлъзна по полирания улей към просторен амфитеатър. Там по сивия пясък към него пълзеше трупът, като се надигаше на прогнилите остатъци от ръце и крака. Огромните трибуни бяха празни, само съдията и информаторът седяха един до друг и гледаха.

— Заклещил се е.

— Е, предупредих го…

— Излизай от съня, Барънт. Говори ти доктор Уейн. Ти си на Омега, в Магазина за сънища. Излизай от съня. Все още имаш надежда, ако се измъкнеш незабавно.

Омега? Сън? Нямаше време да мисли за това. Барънт плуваше през мрачно, зловонно блато. Съдията и информаторът плуваха след него, като поддържаха трупа, чиято кожа бавно се лющеше.

— Барънт!

А сега блатото се превръщаше в гъста пихтия, която лепнеше по ръцете и краката му, нахлуваше в гърлото му, докато съдията и информаторът…

— Барънт!

Барънт отвори очи и откри, че лежи на масата в Магазина за сънища. Отгоре се беше надвесил явно разтревоженият доктор Уейн. До него медицинска сестра държеше поднос със спринцовки и кислородна маска. Зад нея Аркдрегън бършеше потта от челото си.

— Не вярвах вече да се измъкнеш — каза доктор Уейн. — Наистина не вярвах.

— Отърва се в последния момент — обади се сестрата.

— Предупредих го — заяви Аркдрегън и излезе от стаята.

Барънт се надигна и седна.

— Какво стана? — запита той.

Доктор Уейн сви рамене.

— Трудно е да се каже. Може би сте предразположен към кръгова реакция, а понякога наркотиците не са абсолютно чисти. Но обикновено тия работи не се повтарят. Повярвайте ми, Гражданино Барънт, наркотичното преживяване е много приятно. Сигурен съм, че следващия път ще бъдете очарован.

Все още потресен от изпитанието, Барънт се зарече да не опитва втори път. Каквото и да му струваше, нямаше да рискува нова среща с подобен кошмар.

— Пристрастен ли съм вече? — заинтересува се той.

— О, не — каза доктор Уейн. — Пристрастяването започва след третото или четвъртото посещение.

Барънт благодари и си тръгна. На минаване край бюрото на Аркдрегън попита колко му дължи.

— Нищо — отговори Аркдрегън. — Първото посещение винаги е за сметка на заведението.

И той се усмихна многозначително.

Барънт напусна Магазина за сънища и побърза да се прибере в апартамента си. Трябваше да помисли за много неща. Сега за пръв път имаше доказателство, че е извършил съзнателно и предумишлено убийство.

Едно е да те обвиняват в убийство, което не можеш да си спомниш, съвсем друго — да си спомняш убийството, в което те обвиняват. Няма как да не повярваш на подобно доказателство.

Барънт опита да избистри чувствата, които го вълнуваха сега. До посещението в Магазина за сънища никога не се бе чувствувал убиец, независимо от обвиненията на земните власти. В най-лошия случай си мислеше, че може да е убил някого във внезапен и непредотвратим пристъп на ярост. Но да подготви и извърши хладнокръвно убийство…

Защо го бе сторил? Дали жаждата за мъст е била толкова неутолима, че да отхвърли всички задръжки на земната цивилизация? Очевидно да. Беше убил човек, някой бе донесъл за това и съдията го бе пратил на Омега. Убиец, заточен на планета за престъпници. За да преуспее в живота, просто трябваше да следва естествената си склонност към убийство.

И все пак Барънт откриваше, че му е извънредно трудно да го стори. Изпитваше удивителна неприязън към кръвопролитията. Вярно, когато дойде Денят на Свободните граждани, той излезе на улицата с лъчевия пистолет, но така и не успя да се застави да застреля някого от по-низшите класи. Не искаше да убива. Смехотворен предразсъдък, като се има предвид кой е и къде е попаднал, но не можеше да се отърве от него и толкоз. Независимо че Тем Ренд и Джо неуморно го поучаваха относно задълженията му като Гражданин, Барънт продължаваше да смята убийството за твърде гнусно нещо.

Потърси помощ от психиатър, който му каза, че отвращението от убийството се кореняло в нещастното му детство. Фобията допълнително се усложнила от травматичните ефекти на преживяното в Магазина за сънища. Поради всичко това убийството, висшето обществено благо, станало за него непоносимо противно. Тази противоубийствена невроза, възникнала у човек с всестранни заложби към изкуството да се убива, заяви психиатърът, неизменно щяла да доведе Барънт до гибел. Единственото решение било да се изкорени неврозата. Психиатърът препоръча незабавно лечение в санаториум за пациенти с престъпни антиубийствени наклонности.