Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Знаеше, че единственият му шанс да се справи с Макс е в паузите, когато селекторът променя методите за убийство. Но как се обезврежда такава гладка механична костенурка?

Макс пак се задаваше и сега по металната му черупка лъщеше мътнозеленикаво вещество, което Барънт разпозна незабавно — контактна отрова. Хвърли се в отчаян бяг покрай стените на залата, като опитваше да се спаси от гибелното докосване.

Машината спря. Обля я неутрализатор, който изчисти отровата. Сетне машината отново се устреми към него, този път без видимо оръжие — явно се канеше да го размаже по стената.

Барънт се задъхваше. Отскочи настрани и Макс свърна подир него. Безсилно се подпря на стената, а машината набра скорост.

Ненадейно тя спря на сантиметри от него. Селекторът прещрака. Макс вадеше нещо като боздуган.

Барънт помисли, че това е упражнение по приложен садизъм. Продължеше ли още малко, машината щеше да го изтощи и да го убие най-спокойно. Ако искаше да се спаси, трябваше да действува незабавно, докато все още има сили.

Преди да довърши мисълта, машината развъртя боздугана с металната си ръка. Барънт не успя да отбегне докрай. Боздуганът се стовари върху лявото му рамо и ръката му изтръпна.

Макс отново избираше. Барънт се метна върху гладката обла черупка. Най-отгоре забеляза две дупчици. Молейки се от сърце да се окажат отвори за проветряване, той ги запуши с пръсти.

Машината рязко спря и публиката изрева. Барънт се вкопчваше в гладката повърхност с вцепенената си ръка и се мъчеше да удържи пръсти в дупчиците. Лампичките на Макс просветнаха зелено, сетне жълто, червено. Дълбокото му боботене се превърна в глухо бръмчене.

После от машината изникнаха резервни тръби за проветряване.

Барънт опита да ги запуши с тяло, но машината изведнъж оживя с рев, вихрено се завъртя и го метна настрани. Барънт се претърколи, скочи на крака и се върна към центъра на арената.

Двубоят бе траял не повече от пет минути, но Барънт беше изтощен. С усилие на волята се застави да бяга от машината, която сега се задаваше към него с широка лъскава секира.

Когато ръката замахна със секирата, Барънт не отскочи, а се хвърли срещу нея. Сграбчи я с две ръце и я изви назад. Металът изскърца и на Барънт му се стори, че ставата започва да се пропуква. Ако успееше да прекърши металната ръка, може би щеше да обезвреди машината, в краен случай ръката ставаше за оръжие…

Внезапно Макс даде заден ход. Барънт опита да удържи ръката, но тя се изтръгна от пръстите му. Просна се по корем. Секирата изсвистя и се впи в рамото му.

Барънт се претърколи по гръб и погледна към трибуната. Свършено беше. Най-добре покорно да приеме следващото нападение на машината и да се отърве веднъж завинаги. Публиката крещеше от възторг, гледайки как Макс започва да се преобразява за нов вид убийство.

А девойката му махаше с ръка.

Барънт гледаше и се мъчеше да го осмисли. Тя го подканваше с жестове да обърне нещо, да преобърне и унищожи.

Нямаше време за гледане. Замаян от загубата на кръв, той едва се изправи на крака и видя, че машината атакува. Не го интересуваше какво оръжие е извадила, цялото му внимание беше насочено към колелата.

Когато Макс връхлетя, Барънт се хвърли под колелата.

Машината опита да удари спирачки и да завие, но закъсня. Колелата се търкулнаха по тялото на Барънт и предницата рязко се вирна нагоре. Барънт изпъшка от удара. Подложил гръб под машината, той напрегна сетни сили в опит да се изправи.

За миг Макс се полюшна, бясно въртейки колела. После се преметна по гръб. Барънт рухна до него.

Когато пред очите му просветля, машината още лежеше по гръб. Беше изкарала ръце и опитваше да се преобърне.

Барънт се хвърли върху плоския й корем и заблъска с юмруци. Никаква полза. Помъчи се да откъсне едно от колелата, но не успя. Макс се надигаше, за да се преобърне и да продължи двубоя.

С крайчеца на окото си Барънт зърна девойката. Непрестанно, настоятелно тя повтаряше едно и също изскубващо движение.

Едва сега Барънт забеляза до едно колело кутийка с предпазители. С цената на откъснат нокът той изтръгна капачето и махна предпазителя. Машината предаде богу дух. Барънт изгуби съзнание.

На Омега законът е върховна сила. Таен или явен, свещен или мирски, законът управлява дейността на всички граждани, от утайките на обществото до силните на деня. Без закона не може да има привилегии за ония, които го създават, следователно законът е абсолютно необходим. Без закона и суровата му принуда Омега би била невъобразим хаос, в който човешките права се простират само дотам, докъдето може да се наложат със сила. Подобна анархия би означавала край на местното общество, по-специално би означавала край за онези престарели граждани от управляващата класа, които са се издигнали до висок статус, но стрелковото им майсторство отдавна е отминало своя връх.