Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Може би — неуверено повтори Барънт. — Ще опитам да узная.

Тази вечер, тъкмо преди Барънт да заспи, Моера отвори междинната врата и влезе в стаята. Топла и гладка, тя се плъзна в леглото му. Той се опита да каже нещо, но тя притисна устните му с длан. И Барънт, който се бе научил да не пита откъде е дошъл късметът, покорно замълча.

Останалите дни от почивката отлетяха неусетно. Повече не стана дума за организацията, но може би за утеха междинната врата оставаше отключена. Привечер на седмия ден Барънт и Моера се завърнаха в Тетрахайд.

— Кога мога да те видя пак? — запита Барънт.

— Ще ти се обадя.

— Не звучи много обнадеждаващо.

— Повече не мога да обещая — каза Моера. — Съжалявам, Уил. Ще видя дали може да се уреди нещо с организацията.

Няма как, Барънт трябваше да се примири. Когато колата го остави пред магазина, той все още не знаеше къде живее Моера и в каква организация участвува.

Седна в апартамента си и грижливо обмисли всички подробности на преживяното в Магазина за сънища. А те бяха недвусмислени: омразата му към Теркалър, незаконното оръжие, срещата, трупът, после доносникът и съдията. Липсваше само едно. Не си спомняше самото убийство, не помнеше как насочва пистолета и натиска спусъка. Сънят прекъсваше при срещата с Теркалър и продължаваше след смъртта му.

Навярно бе блокирал мига на самото убийство в дъното на паметта си, но може би имаше някаква провокация, някаква уважителна причина да убие този човек. Трябваше да узнае.

Имаше само два начина да се добере до информация за Земята. Единият минаваше през натегналите от ужас видения в Магазина за сънища и той твърдо бе решил повече да не стъпва там. Другият начин беше да потърси услугите на мутант провидец.

Барънт споделяше всеобщата неприязън към мутантите. Те бяха съвсем различна раса и техният статус на недосегаеми не беше само предразсъдък. Всички знаеха, че мутантите често са носители на странни и неизлечими болести. Обществото ги отритваше и те отвръщаха на отблъскването с отблъскване. Живееха в Мутантския квартал — същински затворен град в покрайнините на Тетрахайд. Благоразумните граждани не припарваха към Квартала, особено нощем; всички знаеха, че мутантите могат да бъдат отмъстителни.

Но само мутанти притежаваха провидчески дарби. В обезобразените им тела се криеха необичайни сили и таланти, странни и свръхестествени способности, които нормалните хора отбягваха денем, но потайно ги диреха през нощта. Говореше се, че мутантите са любимци на Черния. Някои хора смятаха, че само мутант може да овладее великото изкуство на Черната магия, за което непрестанно говореха свещениците, ала никой не смееше да го спомене в присъствието на свещеник.

Странните дарби на мутантите бяха породили слуха, че те си припомнят за Земята много повече, отколкото е достъпно за обикновените мъже и жени. Не само помнели Земята като цяло, но някои от тях можели да проследят жизнената нишка на човека назад в пространството и времето, да пробият стената на забравата и да кажат какво му се е случило в действителност.

Други пък смятаха, че мутантите изобщо нямат изключителни дарби. Мислеха ги за хитри мошеници, които си изкарват хляба от хорските суеверия.

Барънт реши да открие истината. Една късна вечер той се облече и въоръжи както трябва, излезе от апартамента и се запъти към Мутантския квартал.

Без да отдалечава ръка от оръжието си, Барънт вървеше по тесните, криволичещи улички. Крачеше сред сакати и слепци, край идиоти хидроцефали и микроцефали, край жонгльор, който удържаше във въздуха дванадесет пламтящи факли с помощта на недоразвита трета ръка, израснала насред гърдите му. Наоколо улични търговци предлагаха дрехи, талисмани и накити. Минаваха каручки, натоварени с пикантна и нехигиенична на вид храна. Насреща се появи ред ярко боядисани фасади на публични домове. Момичетата се трупаха по прозорците и му подвикваха, а една четириръка и шестокрака жена му съобщи, че е дошъл тъкмо навреме за Делфийските ритуали. Барънт й обърна гръб и едва не се сблъска с чудовищно шишкава жена, която дръпна нагоре блузата си и разкри осем повехнали гърди. Той се шмугна край нея и побърза да се размине с четири сраснали сиамски близначки, загледани към него с огромните си скръбни очи.

Барънт зави зад ъгъла и спря. Висок парцалив старец с тояжка в ръка преграждаше пътя му. Беше полусляп — гладка кожа покриваше орбитата, където би трябвало да е лявото му око. Ала дясното беше проницателно и свирепо под бялата вежда.