Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Снощи бе теглен ежегодният тираж на Лотарията — обяви той. — Вие, Гражданино Барънт, сте един от печелившите. Поздравявам ви.

— Каква е наградата? — попита Барънт. Беше чувал за ежегодната Лотария, но имаше съвсем смътна представа за нея.

— Наградата — обясни Джей — е чест и слава. Името ви ще бъде вписано в държавните архиви. Списъкът на убийствата ви ще се съхранява за поколенията. По-конкретно ще получите от правителството новичък иглолъчев пистолет, а след това ще бъдете награден посмъртно с ордена „Сребърен протуберанс“.

— Посмъртно?

— Естествено — каза Джей. — Орденът „Сребърен протуберанс“ винаги се връчва посмъртно. Но от това честта е още по-голяма.

— Вярвам ви — съгласи се Барънт. — Има ли още нещо?

— Само една дреболия. Като един от спечелилите в Лотарията ще участвувате в символичната церемония на Лова, която бележи началото на Игрите. Ловът, както навярно знаете, олицетворява нашия начин на живот. В Лова виждаме всички сложни фактори на драматичното извисяване и падение, обединени с тръпката на дуела и възбудата на преследването. Дори на пеоните се разрешава да участвуват в Лова, защото това е единственият празник, който е достъпен за всички и символизира способността на обикновения човек да се издигне над ограниченията на своя статус.

— Ако съм разбрал правилно — каза Барънт, — аз ще бъда сред избраните да бъдат преследвани.

— Да — кимна Джей.

— Но вие казахте, че церемонията е символична. Значи ли това, че никой няма да бъде убит?

— Нищо подобно! — възрази Джей. — На Омега символът обикновено се слива с онова, което символизира. Когато казваме Лов, имаме предвид истински лов. Иначе всичко ще се превърне в празна комедия.

Барънт се замисли над положението. Перспективите не бяха приятни. В честен двубой той имаше отлични шансове да оцелее. Но ежегодният Лов, в който участвуваше цялото население на Тетрахайд, не му оставяше никаква надежда. Би трябвало да очаква подобно коварство.

— Как ме избрахте? — попита той.

— Изборът беше съвършено случаен — отвърна Норинс Джей. — Нищо друго не би било почтено спрямо Жертвите, които дават живота си за величието на Омега.

— Не мога да повярвам, че сте ме избрали току-така.

— Изборът беше случаен — повтори Джей. — Разбира се, той стана по предварително подготвен списък на подходящите кандидати. Не всеки може да бъде Жертва в Лова. Трябва да е проявил значителна издръжливост и майсторство, преди Комитетът на Игрите да го сметне за подходящ кандидат. Да бъдеш Жертва е чест и ние не я присъждаме лекомислено.

— Не вярвам — заяви Барънт. — Вие, от правителството, отдавна ме бяхте взели на мушка. Сега, изглежда, ви паднах в ръцете. Просто и ясно.

— В никакъв случай. Уверявам ви, че нито един от нас не изпитва към вас каквато и да било враждебност. Може да сте чувал глупави слухове за отмъстителни чиновници, но това са просто лъжи. Нарушавахте закона, ала правителството вече няма нищо общо. Сега въпросът ще се решава само от вас и закона.

При думата „закон“ в сините очи на Джей просветна леден блясък. Той се изпъчи и стегна устни.

— Законът — продължи Джей — управлява както престъпника, така и съдията, защото стои високо над тях. Законът е вездесъщ, защото всяка постъпка е или законна, или незаконна. Всъщност бихме могли да кажем, че законът има свой собствен живот и съществува напълно отделно от краткото битие на създанията, които го прилагат. Законът управлява всяка проява на човешкото поведение, следователно, доколкото човекът е законно същество, дотолкова и законът е човечен. А щом е човечен, той досущ като човека си има прищевки. За гражданина, който му се подчинява, законът е далечен и неуловим. За ония, които го отхвърлят и нарушават, законът се надига от мрачната си гробница и тръгва да дири престъпника.

— И затова ли бях избран за Лова?

— Естествено. Ако не ви бяхме избрали по този начин, ревностният и недремещ закон щеше да си намери друг начин за действие, използувайки средствата, с които разполага.

— Благодаря, че ми казахте — промърмори Барънт. — С колко време разполагам, преди да започне Ловът?

— До разсъмване. Ловът започва тогава и свършва призори на следващия ден.

— Какво ще стане, ако не бъда убит?

Норинс Джей се поусмихна.

— Това не се случва често, Гражданино Барънт. Уверен съм, че няма защо да се тревожите.

— И все пак се случва, нали?

— Да. Тия, които оцелеят след Лова, биват незабавно включени в Игрите.