Уилям Шекспир - Комедия от грешки

тоз, който е под турското килимче —

да ти даде кесията с дукати.

Кажи й, че погрешно задържан съм

и те ми трябват, за да се откупя!…

Е, приставе, да тръгваме тогаз!

Втори търговец, Анджело, Антифол от Ефес и Приставът излизат.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

При Адриана? Значи, дето днеска

обядвахме и дето ме очаква

онази тенджера любвеобилна,

за чийто кръст ръцете ми са къси!

Но службата е служба и — уви! —

слугата, дето кажат, там върви!

Излиза.

В дома на Антифол от Ефес.

Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА

Дали наистина или на смях

направи опит да те съблазни?

Какъв бе той? Нахален или плах?

С безкръвни или пламнали страни?

И святкаха ли в неговите взори

пламтящите сърдечни метеори?

ЛУЧИАНА

„Над мене — каза, — няма тя права!“

АДРИАНА

Не ми ги дава — прав е във това!

ЛУЧИАНА

Закле се, че бил тука чужденец!

АДРИАНА

И прав е пак, макар да е лъжец!

ЛУЧИАНА

За теб припомних му!

АДРИАНА

А той? А той?

ЛУЧИАНА

Той каза, че до гроб ще бъде мой!

АДРИАНА

С какво опита да те очарова?

ЛУЧИАНА

С учтивост и внимание такова,

че ако беше честен, аз едва ли…

Той чара и речта ми тъй разхвали!

АДРИАНА

О, вий сте разговаряли?

ЛУЧИАНА

Сестричко!

АДРИАНА

Не се сърди! Езикът иска всичко

да каже на тоз никаквец, на тоз

съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,

прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,

скъперник плиткоумен, тъп и див,

с език на роб и вкус на кочияш,

отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!

ЛУЧИАНА

Че тъй кажи! То всичко в ред било:

кой плаче по загубеното зло?

АДРИАНА

Е, да, но аз портрет му правя точно

обратен, за пред чуждите очи —

така калугеричката нарочно

далече от гнездото си цвърчи.

Със хулна реч обсипа го езика,

но вътре в мен сърцето ми го вика!

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!

ЛУЧИАНА

Защо си се задъхал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

От търчене!

АДРИАНА

Къде е господаря ти, кажи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Навярно вече в пъкъла лежи!

Един зъл дух, един чер бяс го хвана,

едно сърце, затворено в стомана,

един от тези дяволи, вампири,

пристегнати във кожени мундири,

които дружелюбно потупват те по рамо,

но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,

и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада

нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.

АДРИАНА

Какво, какво излиза?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Че сигур е в пандиза!

АДРИАНА

Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Такава, в униформа. Парите са във скрина!

АДРИАНА

Сестрице, донеси ги!

Лучиана излиза.

О, тази вест ме смая!

И за какво е длъжен, бих искала да зная!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

За някаква верижка.

АДРИАНА

За толкоз дребно в съд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

По-едрата верига за после му гласят!

Звъни, нима не чухте?

АДРИАНА

Веригата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Часът!

Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!

АДРИАНА

Как може: „беше два, а после бий един“?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Така — във бяг обратен готов е да удари

дори старикът Време, щом срещнат го джандари!

АДРИАНА

Но времето не е на никого длъжник!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:

като платец фалирал то само обещава,

но никому не връща ни щастие, ни слава,

и няма нищо чудно, че види ли стражар,

назад веднага драсва такъв разбойник стар!

Влиза отново Лучиана с кесия.

АДРИАНА

Занес парите, Дромио, веднага

и своя господар освободи!…

Уплаха и утеха, сестро драга,

си дават среща в моите гърди.

Излизат.

На площада.

Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Невероятно нещо! Всеки срещнат

ме поздравява и зове на име,

като че ли приятели сме първи:

един пари ми дава, друг ме кани

на гости вкъщи, трети ми изказва

признателност за някакви услуги,

четвърти ми продава със отстъпка!

Един шивач току-що ми показа

коприна, купена за мен нарочно,

и туй не стига, но ми взе и мярка!

Това са призраци! Тоз град, изглежда,

е пълен със лапландски чародейци 19 19 „…лапландски чародейци…“ — Лапландия се славела през XVI в. като страна на магьосниците. !

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА