Гаргантюа — великан с огромна уста и чудовищен апетит герой на сатиричния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от френския писател Франсоа Рабле (1495–1553).
Катехизис — изложение на християнското учение във форма на въпроси и отговори.
„…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог.
„…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки.
„…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им.
„…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни.
„…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо.
„…Овидий… сред варварите…“ — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.), римски поет, умрял като изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа.
Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.
„…голяма сметка в малка кръчма…“ — може би намек за смъртта на Шекспировия съвременник, драматурга Кристофър Марлоу (1564–1593), който бил убит в една кръчма при неизяснени обстоятелства, изглежда, по нареждане от високо място.
„…соколът — звънче…“ — на крака на обучените за лов соколи завързвали звънче, за да могат ловците да ги намират по-лесно, когато се загубели.
Юда (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исус, който предал учителя си за тридесет сребърника, като се приближил до него и го целунал, като с това го посочил на стражите. Изобразяван обикновено с червена брада.
Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.
„…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите.
„Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.
„…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“.
Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.
Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.
Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.
„…синче на Венера…“ (митол.) — става дума за Купидон.
Феникс (митол.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.
„…етиопски грубости…“ — в смисъл на черни, зли.
„…езически философ…“ — по всяка вероятност намек за гръцкия баснописец Езоп (VI в. пр.н.е.) и за неговата басня за лисицата и гроздето.
„дойдох, видях, победих“ — „Veni, vidi, vici“ (лат.) — лаконично съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) известил на римския Сенат за една от своите победи.
„…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели.
Читать дальше