Уилям Шекспир - Както ви харесва

да плачеш и въздишаш непрестанно,

тъй както аз по Фебе!

ФЕБЕ

А аз по Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз по Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз по никоя жена!

СИЛВИЙ

Любов, това е

молитви всекичасни да отправяш,

тъй както аз към Фебе!

ФЕБЕ

А аз към Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз към Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз към никоя жена!

СИЛВИЙ

Любов, това е

да се прекланяш, да благоговееш,

да пламенееш, стенеш и копнееш,

да чакаш дни и нощи търпеливо,

нетърпеливо, в трепет и молба,

да се разтапяш от страстта да служиш,

тъй както аз пред Фебе!

ФЕБЕ

А аз пред Ганимед!

ОРЛАНДО

А аз пред Розалинда!

РОЗАЛИНДА

А аз пред никоя жена!

ФЕБЕ

Тогава

защо ме укоряваш, че те любя?

СИЛВИЙ

Защо ме укоряваш, че те любя?

ОРЛАНДО

Защо ме укоряваш, че те любя?

РОЗАЛИНДА

Кому във същност ти отправяш свойто

„Защо ме укоряваш, че те любя?“

ОРЛАНДО

Към таз, която е от нас далеч

и, ах, не чува мойта страстна реч!

РОЗАЛИНДА

Престанете с тази песен! Тя ми напомня виене на ирландски вълци по месечината!

Към Силвий.

Ще ти помогна, стига да успея.

Към Фебе.

Бих ви обикнал, стига да можех… Слушайте вълшебника!… Утре обща среща тук!

Към Фебе.

Ще се венчая за теб, ако взема жена; а ще се венчая утре.

Към Орландо.

Ще те задоволя, ако мога да задоволя мъж; а утре ще се венчаеш.

Към Силвий.

Ще те зарадвам, ако което ти харесва, те зарадва; а утре ще се венчаеш. Значи бъдете всички на срещата!

Към Орландо.

Ти, ако е вярно, че обичаш Розалинда!

Към Силвий.

Ти, ако е вярно, че обичаш Фебе!… И аз, ако е вярно, че не обичам никоя жена! И тъй, прощавайте! Всеки е получил призовката си!

СИЛВИЙ

Ще се явя непременно!

ФЕБЕ

И аз!

ОРЛАНДО

И аз!

Излизат.

В гората.

Влизат Точилко и Одри.

ТОЧИЛКО

Утре е нашият ден, Одри! Утре се женим!

ОДРИ

Аз го желая от все сърце и мисля, че не е лошо желание, когато една жена желае да стане жена на мъж като всички жени. Я, двама пажове на княза!

Влизат двама Пажове.

ПЪРВИ ПАЖ

Добра среща, благородни господине!

ТОЧИЛКО

Среща, каквато рядко се среща! Седнете, седнете и изпейте ни нещичко!

ВТОРИ ПАЖ

На вашите услуги! Поседнете и вий между нас!

ПЪРВИ ПАЖ

Да почнем направо, без много кашляния, плювания и извинения, че гласът ни е паднал — неизбежен пролог на всяко лошо изпълнение!

ВТОРИ ПАЖ

Да почнем! И дружно, на един глас, като двама цигани на една кранта!

ТОЧИЛКО

Наистина, млади господа, текстът не беше от най-смислените, но затова пък мелодията я изпяхте съвсем невярно.

ПЪРВИ ПАЖ

Защо, господине — ние внимавахме в такта и спазвахме времето!

ТОЧИЛКО

Спазвахте го, ама не можахте да го опазите. Защото, да слуша човек песен като вашата, е загубено време. Но да ви дава Господ глас!… Хайде, Одри!

Излизат.

В гората.

Влизат Князът изгнаник, Амиен, Жак, Орландо, Оливер и Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

А вярваш ли, Орландо, че младежът

ще стори туй, което обещал е?

ОРЛАНДО

И да, и не — като онез, които

хем страх ги е напълно да повярват,

хем вярват, че напразно ги е страх.

Влизат Розалинда, Силвий и Фебе.

РОЗАЛИНДА

Да уточним спогодбата: ако

яви се дъщеря ви, за жена

ще я дадете вие на Орландо.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Дори със сто царства, да бих ги имал!

РОЗАЛИНДА

А вие ще се ожените за нея!

ОРЛАНДО

Дори да бих бил цар на сто царства!

РОЗАЛИНДА

А вий, ако ви искам, ще сте моя!…

ФЕБЕ

Дори и да издъхна ден след туй!

РОЗАЛИНДА