Уилям Шекспир - Както ви харесва

ЖАК

Не е ли рядък, господарю? Фантастичен е във всичко, макар да е шут!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Шутовството му е само маскировка, с която си помага, за да пуска стрелите на остроумието си.

Влизат Хименей 47 47 Хименей (митол.) — бог на брака у гърците и римляните; изобразяван като момък, украсен с цветни венци и държащ факел. , Розалинда в женски дрехи и Целия.

Нежна музика.

ХИМЕНЕЙ

Щом тук потръгне, ето,

погледайте, небето

от щастие се смей!

Затуй то, княже, прати

тук долу дъщеря ти

по мене, Хименей —

на тоз младеж да я дадеш,

за двойния им чист копнеж!

РОЗАЛИНДА

Вземете ме, мой татко, аз съм ваша!

Вземи ме, мой любими, аз съм твоя!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Ако не спя, това е дъщеря ми!

ОРЛАНДО

Ако не спя, това е любовта ми!

ФЕБЕ

Ако не спя, уви, ще трябва аз

да кажа: „Мили мой, на добър час!“

РОЗАЛИНДА

Аз другиго не ща

да имам за баща,

не искам друг съпруг

освен тоз момък тук,

и да не бях жена,

бих взела таз една.

ХИМЕНЕЙ

Мълчете! Край на тая

объркана замая!

Да секнат шум и вик!

На брака бог защо съм,

ако не мога осем

ръце да свържа в миг!

Ти и ти, едно бъдете!

Ти и ти, не се делете!

Ти за този тук се дръж,

щом не щеш мома за мъж!

Ти бъди в съюз със таз

като зимен ден със мраз!

А сега сред брачни химни

с обяснения взаимни

нека всеки да узнай

случилото се докрай!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Елате, племеннице, тук сред нас —

за второ чедо ще ви имам аз!

ФЕБЕ

Държа на свойта дума. Мой бъди!

Ти нрава ми със вярност победи!

Влиза Жак дьо Боа.

ЖАК ДЬО БОА

Изслушайте ме! Само две-три думи!

Аз, втори син на граф Роланд дьо Боа,

пристигам е вести в славния ви кръг:

княз Фредерик, узнал, че всеки ден

се стичат благородници насам,

събра войска и лично я поведе

към таз гора със цел да хване брат си

и на палача да го предаде;

но, наближил ви, срещна стар отшелник

и след беседа с него се отказа

от злия си кроеж и от света,

като реши короната да върне

на своя брат, а пък на тези с него —

иззетите земи. Ако ви лъжа,

животът ми е ваш!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Добре дошъл,

любезни момко! Щедро ти даряваш

за сватбите им двамата си братя:

големия — с имота му отнет,

а малкия — със княжество обширно!

Но нека доведем онуй, което

тъй хубаво започна и протече,

до сладкия му свършек! После вие

приятели-щастливци, със които

делихме често тежки дни и нощи,

сега ще разделите с княза свой

дочаканото щастие, съгласно

предишните си степени. Но първо,

забравили за утрешно охолство,

в тоз лес-дворец, на таз трева-килим

по простому да се повеселим!

Хей, младоженците! Момци, моми,

хванете се на двойки за ръцете!

Изпълнени с веселие сами,

с веселие и танца изпълнете!

ЖАК

Прощавайте, разбрах, че Фредерик

е предпочел живота на пустинник

пред пустия живот сред шум и блясък?

ЖАК ДЬО БОА

Да, точно тъй е.

ЖАК

Аз ще го подиря.

От тез новопокаяни нерядко

човек почерпва знание и мъдрост.

Към Княза изгнаник.

Оставям вас на трона ви предишен,

с търпение отново извоюван.

Към Орландо.

А вас — на любовта, добита с вярност.

Към Оливер.

А вас — на селски дом и знатни връзки.

Към Силвий.

А теб — на брака, с преданост заслужен.

Към Точилко.

А теб — на свадите. Защото мисля,

че в пътешествието си любовно

сте запасени със храна най-много

за месец-два. И тъй, бъдете здрави!

Аз сам не съм любител на забави!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Не, Жак, постойте! Останете, хайде!

ЖАК

За танци — не. Но трябвам ли ви, знайте,

че „Жак Меланхоличния“ се крие

във пещерата, дето бяхте вие!

Излиза.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Недейте спира, новобрачни млади!

Завиждам ви на близките наслади!

Танц. Излизат.

РОЗАЛИНДА

Наистина, не е прието героинята да произнася епилога, но не виждам с какво тя ще е по-лоша от героя, който казва пролога. Ако е вярно, че доброто вино не се нуждае от разгласа, би трябвало и добрата пиеса да няма нужда от епилог. И все пак за голямото вино винаги се съобщава с големи надписи и добрата пиеса печели от един добър епилог. Но какво да правя аз, като нито епилогът ми е добър, нито пиесата беше кой знае какво? Да прося благосклонност, не ми приляга, защото не съм облечена като просякиня. Аз съм по заклинанията и ще започна с жените. О, жени, в името на любовта ви към мъжете заклинам ви да харесате това любовно забавление, както ви харесва то и извън театъра! О, мъже, в името на любовта ви към жените — а от усмивките ви личи, че тук никой не ги мрази — заклинам ви, тази заплетена игра между мъже и жени никога да не ви омръзва! Ако бях истинска жена, бих ви целунала всички подред с изключение само на тези, чиито бради не ми харесват, чиито лица не ми допадат и чийто дъх не ми се понрави! И сега съм уверена, че в награда за готовността ми всеки тук, който има хубава брада, красиво лице и приятен дъх, ще изпрати с ръкопляскания този мой благодарствен поклон!