Уилям Шекспир - Както ви харесва

…и ако се откажете от мене,

ще вземете пък него!

ФЕБЕ

Да.

РОЗАЛИНДА

Вий, Силвий,

тогава ще й станете съпруг!

СИЛВИЙ

Дори смъртта и тя да са едно!

РОЗАЛИНДА

Срещу това пък аз се задължавам

да угодя на всички ви. Но всеки

на думата си да държи: вий, княже,

на него да дадете Розалинда;

а вий да я приемете, Орландо;

вий, Фебе, да ми станете съпруга

и ако не, да вземете овчаря;

вий, Силвий, ако мен отблъсне тя,

да встъпите веднага в брак със нея.

Сега за миг ще се усамотя,

неверието общо да разсея.

Излиза заедно с Целия.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Тоз млад овчар все повече ми спомня

за някои черти на дъщеря ми!

ОРЛАНДО

Аз също, княже, щом видях го пръв път,

го взех за неин брат, но се оказа,

че той е тук роден и тук въведен

в основите на бялата магия

от вуйчо си, велик вълшебник, който

живеел скрит в сърцето на гората.

Влизат Точилко и Одри.

ЖАК

Ясно, готви се нов потоп и тези двойки тук са се отправили към ковчега на дядо Ной. Ето и двама представители на онези зверове, които на всички езици се наричат „глупци“.

ТОЧИЛКО

Приветствия и поздравления на тук присъстващите!

ЖАК

Благородни княже, приемете го благосклонно! Това е пъстроумният приятел, когото често срещах из гората. Той се кълне, че е бил някога придворен.

ТОЧИЛКО

Ако някой се съмнява в това, нека опита да наточи ума си о моя камък! Аз съм танцувал менует, ухажвал съм дами, правил съм услуги на неприятели и подлости на приятели, разорил съм трима шивачи и съм имал три дуела, един от които за малко не стигна до хладно оръжие.

ЖАК

И как се уреди той?

ТОЧИЛКО

Срещнахме се и решихме, че причината за свадата ни не е от седма степен.

ЖАК

От седма степен?… Как го намирате, княже? Чудесен, нали?

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Не е лош.

ТОЧИЛКО

Господ здраве да ви дава, господарю! Дано и за вас така да кажат! Моя милост, господарю, също иска да се вреди сред всички тези селяни, желаещи да се чифтосат и да дадат клетви, че няма да шават, които после ще нарушават, понеже, каквото казваме в черква, кръвта ни го зачерква… Една бедна девица, господарю, едно грозно същество, но мое си! Просто една прищявка на мозъка ми, господарю, да взема онова, което никой не ще. Добродетелта, господарю, живее като скъперничка — в бедна колиба, и като бисера — в грозна мида!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

Честна дума, находчив и съвсем не глупав!

ТОЧИЛКО

Шегички и иглички, господарю! Сладки-горчиви, непридирчиви!

ЖАК

Я кажи, кажи за седмата степен! Как свадата ви стигна почти до нея?

ТОЧИЛКО

По стълбата на опроверженията, господине… Одри, дръж се прилично!… Ето как стана: аз просто не харесах начина, по който един от придворните си беше подстригал брадата. Той прати да ми кажат, че ако според мене брадата му е лошо подстригана, то според него аз се мамя. Това се нарича „учтиво възражение“. Но то е само началото. Ако аз отново кажа, че брадата му е лошо подстригана, и той този път ми отвърне, че подстригва брадата си по свой вкус, това ще бъде вече „сдържана насмешка“. Ако аз упорствам, че тя е лошо подстригана, и той отговори, че моето мнение по въпроса е за него без значение, това се нарича „твърд отпор“. Ако аз пак заявя: „лошо подстригана“, а той този път каже, че това е неистина, минаваме вече към „предизвикателно опровержение“. Сега ако кажа: „лошо подстригана“, той трябва да ми каже, че лъжа, и това ще е вече „войнствена обида“. И оттук нататък остават само „оскърблението по косвен път“ и „оскърблението по пряк път“.

ЖАК

И колко пъти каза ти, че брадата му е лошо подстригана?

ТОЧИЛКО

Аз не посмях да мина отвъд „оскърблението по косвен път“, а той спря преди „оскърблението по пряк път“. След което ние премерихме шпагите си и се разделихме.

ЖАК

А можеш ли да повториш подред тези степени?

ТОЧИЛКО

Нима се съмнявате, господине! Ние, благородниците, се ругаем по специална книга 46 46 „…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели. подобна на книгата за добрите обноски, само че обратна. Ето ви степените: първа — „учтиво възражение“; втора — „сдържана насмешка“; трета — „твърд отпор“; четвърта — „предизвикателно опровержение“; пета — „войнствена обида“; шеста — „оскърбление по косвен път“, и седма — „оскърбление по пряк път“. Но човек може да се измъкне от всички с изключение на „оскърблението по пряк път“, макар че и то се избикаля с едно „ако“. Помня веднъж как седем посредници не успяха да загладят една свада, но когато противниците се срещнаха, единият прибягна до споменатото „ако“, като заяви, че изразът му бил във формата „ако вие ми бяхте казали еди-какво си, аз бих ви отговорил еди-какси“. След това двамата си стиснаха ръцете и се побратимиха. „Ако“-то е велик помирител, казвам ви. Ако го нямаше това „ако“!…