Уилям Шекспир - Много шум за нищо

красива бе за бащиния поглед?

Защо не взех с десница милосърдна

подхвърлениче просяшко, та после,

ако и то се би покрило в смрад,

да кажа: „Не, тук няма нищо мое.

Срамът му кълн е от чресла незнайни.“

Но ти, ти моя си, и моя само,

ти беше, радост моя, гордост моя,

тъй сладко моя, че аз сам бях твой!

О, вижте я: до шия натопена

във черна тиня, тъй че в океана

не се съдържа толкова вода,

духа й да измие пак за мене —

и сол — за да опази от смърдене

прогнилата й плът!

БЕНЕДИКТ

Не, стига, стига!

Недейте тъй! Аз сам така съм смаян,

че нямам думи!

БЕАТРИЧЕ

Бог ми е свидетел,

че всичко туй е подла клевета!

БЕНЕДИКТ

Не бяхте ли със нея тази нощ?

БЕАТРИЧЕ

Ах, точно тази — не; но от година

спим двете в обща стая.

ЛЕОНАТО

Потвърдено,

доказано, скрепено с нова сила

туй, дето и така бе обковано

в железни скоби! Те ли ще ни лъжат?

Тез принцове? Или пък графът, който

обичаше я тъй, че и срама й

като клеймеше, къпеше го в сълзи?

Далеч оттука! Да върви да мре!

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Изслушайте ме, моля! Аз мълчах

до този миг, без никак да се вмесвам,

за да следя внимателно лицето

на таз девойка, и видях по него

рой румени знамения на свян

да се разливат и да ги прогонват

рой ангели на непорочност бледа,

а в погледа й да избухва огън,

способен да изпепели до дъно

насочената към честта й ерес.

Наивник и глупец ме наречете,

недейте вярва в знанията мои

за хорската природа, придобити

от книгите и от житейски опит,

не вярвайте на моите сан и възраст,

ако девойката, простряна тука,

не се окаже непорочна жертва

на пагубна заблуда!

ЛЕОНАТО

Отче, отче,

вий виждате: тя, тънеща в греха си,

все пак не смее да го отегчи

с лъжлива клетва и не го отрича!

Недейте скрива в було туй, което

блести пред нас в безсрамна голота!

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

С кого във грях ви обвиняват, дъще?

ХЕРО

Да кажат те! Самата аз не зная!

И бог ми е свидетел, че до днеска

не съм узнала за мъжете нищо,

което да излиза от обсега

на девствената скромност! Татко мой,

ако докажете, че някой мъж

към мене слово снощи е отправил

или че аз по същото туй време

към някой мъж съм произнесла дума,

от къщи със камшик ме прогонете,

убийте ме, мъчете ме до смърт!

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Тез тримата били са заблудени!

БЕНЕДИКТ

Двамината са честни и ако

подведени са, подлостта ще бъде

във Дон Хуан, във кълна извънбрачен,

покарал покрай истинския принц!

ЛЕОНАТО

Не знам. Не знам. Но ако те са прави,

със тези две ръце ще я разкъсам;

а ако те я безчестят без повод,

ще видят кой съм аз: не ме е още

ни чер недъг лишил от толкоз сила,

ни старост зла тъй в мозъка надвила,

ни лош живот така оставил сам,

ни ден злочест опустошил дотам,

че храброст, ум, приятелства и злато

да липсват, ако трябва Леонато

да дири мъст!

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Не бързайте със нея,

а позволете да ви дам съвет

във този труден случай: трите принца

излязоха, когато дъщеря ви

бе сякаш мъртва. Скрийте я в дома си,

навред оповестете за смъртта й,

сами жалейни дрехи облечете

и наредете, в склепа ви семеен,

покрит от епитафии, да бъдат

извършени тържествените служби,

съставящи триумфа на смъртта.

ЛЕОНАТО

И от това какво ще се получи?

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Най-първо, че при действие умело

хулителите ще я съжалят.

Това е вече нещо, ала то

не е целта на моя странен план.

Той бременен е с повече: щом само

разчуе се, че клетата девойка

издъхнала е във мига, когато

била е съдена, тя в миг ще бъде

пожалена, простена, оправдана,

защото е закон от памтивека,

че докогато имаме ний нещо,

не го ценим, а сещаме се после,

когато го загубим, колко скъпо

било е то и склонни сме дори

да надценим същинската му стойност,

която скрита е била от факта

на притежаването. Тъй ще стане

и с Клавдио. Когато той узнае,

че с думи умъртвил е дъщеря ви,

ликът й жив ще се прокрадне нежно

във работилничката на ума му

и всяка нейна мъничка чертица

пред погледа му вътрешен ще грейне

и ще я стори двойно по-красива,

по-крехка, жива, одухотворена,

отколкото когато я е виждал

наистина в живота. И тогава

ще я оплаче той и — стига само

да я обича малко — мигновено,

дори и да я смята за виновна,

за своя съд суров ще се разкае.

Сторете тъй и, вярвайте, нещата