Уилям Шекспир - Много шум за нищо

Ти просто сам помагаш на скръбта

да те съсипе!

ЛЕОНАТО

Стига с тез съвети,

които през ушите ми минават

като вода през сито! И недей

ми праща утешители освен

страдалец някой също като мен;

един баща ми доведи, чиято

любов към дъщеря му е била

разбита като моята, и нека

да ми говори той за търпеливост!

Скръбта му претегли до грам със мойта

и увери се, че са равностойни

беда с беда, неволя със неволя,

че двама сме по горести еднакви

до всякоя подробност и оттенък;

и ако той усмихва се все пак

и гладейки брада, изрича „хъм!“,

наместо да ридае, и отмахва

скръбта си с поговорки или някак

лекува я, зачетен във дебели

хабителки на свещи — то от него

урок по примирение ще взема.

Но ти такъв човек не ще намериш,

защото, братко, хората добри са

разтуха да дадат за чужда горест,

но щом сами пострадат, губят мигом

онуй спокойствие, което вчера

лекувало е лудостта с надежди,

с конец копринен връзвало беса,

с дъх болката церило и със думи —

агонията. Не, от памтивека

човек внушава смелост на човека,

но случай досега такъв не знам,

на себе си да я е вдъхнал сам.

Затуй те моля да замлъкнеш ти —

в главата ми скръбта така крещи,

че заглушава всякакви съвети!

АНТОНИО

И, значи, мъж — дете е все едно?

ЛЕОНАТО

Достатъчно! И аз съм плът и кръв,

а даже най-добрите философи

пищят до бога, щом зъбът боли ги,

макар с божествен стил във своите книги

страдания и чувства да отричат.

АНТОНИО

Разбирам, но поне да страдат с тебе

виновните за туй, че страдаш ти!

ЛЕОНАТО

Тук прав си! Тази шайка ще плати!

Усещам: дъщеря ми е невинна

и аз това в лицето ще го хвърля

на Клавдио, на принца и на всички,

които я опръскаха със кал!

Влизат Дон Педро и Клавдио.

АНТОНИО

И ето, те нарочно сякаш идат!

ДОН ПЕДРО

Здравейте!

КЛАВДИО

Добър ден!

ЛЕОНАТО

Поспрете, моля!

ДОН ПЕДРО

Простете, Леонато, нямам време.

ЛЕОНАТО

А, време нямате? Дано се вземе

отнякъде! На добър час тогава!

ДОН ПЕДРО

Недейте дири свада, драги старче!

АНТОНИО

О, той за свада ако беше годен,

тук някой вече би лежал прободен!

КЛАВДИО

Но кой го е обидил?

ЛЕОНАТО

Кой ли? Ти,

двуличнико! И тази шпага там

недей я хваща — няма да ме стреснеш!

КЛАВДИО

Прощавайте, докоснах я случайно.

Далеч от мене мисълта да плаша

преклонната ви възраст!

ЛЕОНАТО

Слушай, младо,

шеги със мен недей си позволява —

не съм от тез дъртаци, дето, скрити

зад щита на годините, се хвалят

на младини що свят са покосили,

и как и днес, да бяха с млади сили…

Ти чедото ми и самия мене

така оклевети, че аз съм длъжен

без оглед на почтените си власи

и тежкия товар на възрастта си

да те извикам на двубой до смърт!

Повтарям, зарад тебе Херо спи

във гроба на рода ни, който с нея

за първи път безчестие приема

благодарение на твойта подлост!

КЛАВДИО

На мойта подлост?

ЛЕОНАТО

Ти добре ме чу!

ДОН ПЕДРО

Грешите, Леонато!

ЛЕОНАТО

Аз ли, принце?

Ако приеме, аз ще го докажа

на тялото му, нищо от това, че

е с млади сили и прочут фехтовчик!

КЛАВДИО

Не, с вас дуел не мога да приема.

ЛЕОНАТО

Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,

а мен, мъжа, оставяш да живея?

АНТОНИО

Мъже двамина и при туй какви,

ще трябва да убие той! Но нищо —

започвай с мен! Хлапе, изтрий носа си

и да вървим! Надвий ме, да те видим!

Аз шпагата ти с пръчка ще избия,

ако не го направя, да не съм

месински благородник!

ЛЕОНАТО

Братко, братко!

АНТОНИО

Недей ме спира! Само господ знае

как нежно любех сладката ни Херо.

Къде е тя? Убита, умъртвена,

до смърт оклеветена от страхливци,

които искат да се срещнат с мъж

не повече, отколкото аз искам

да хвана за езика пепелянка.

Хлапета, празноглавци, папагали,

негодници!…

ЛЕОНАТО

Антонио, недей!

АНТОНИО

Не се плаши! О, аз добре ги знам!

Претеглил съм ги, откога, до грам

аз тез контета дръзки и нахални,

които по площадите злословят,

клюкарстват, мамят, гаврят се над всичко,

и с помощта на три геройски пози

и половин дузина страшни думи

доказват ти, че щели да направят

не знам кого си на не знам какво си,

щом дойдел случай! А пък той не иде

и туй е всичко!

ЛЕОНАТО

Братко, стига толкоз!

АНТОНИО

Не ми се бъркай! Остави ме с него!

ДОН ПЕДРО