не станахте мой зет, поне станете
мой племенник: елате утре сутрин
във къщи ни — на брат ми дъщерята
е двойничка на бедната ми Херо
и всичко наше тя ще наследи:
на нея дайте правото, което
на братовчедка й вий бяхте длъжен
да поднесете — туй ще уталожи
в мен жаждата за мъст.
КЛАВДИО
О, господине,
тез ваши свръхвеликодушни думи
изтръгват от очите ми сълзи!
Приемам. Разполагайте напълно
със Клавдио, виновен и злочест!
ЛЕОНАТО
До утре, значи! Дотогаз ще трябва
тогова да разпитам в очна ставка
със Маргарита. Хитрата мерзавка,
изглежда, е съдействала в играта,
подкупена от брат ви!
БОРАЧИО
Не! Тя не!
Тя тука няма никаква вина
и ролята си в плана ни узна
едва по-късно — Бог ми е свидетел,
че тя е въплътена добродетел!
КУЧИДРЯН
Освен това, ваша милост, макар да не е аргументирано бяло на черно, последственият каза, какво че съм магаре. Моля това да се впише като доказано. И освен това стражата го е чула да говори за някаква си Мод, главатарка на разбойници, която носела по една ключалка на всяко ухо и вземала дрехи и пари назаем, без да ги връща, тъй че хората са станали напоследък едни коравосърдечни и безскрофулни и нищо не жертват вече в името Божие. Моля той да бъде разпитан по тези функции.
ЛЕОНАТО
Благодаря ви за честната и усърдна служба!
КУЧИДРЯН
Ваша милост говорите като човек почитателен, изящен и с тънък афинитет, да ви дава Бог добро!
ЛЕОНАТО
Добре, добре, вземете за своя труд!
КУЧИДРЯН
Бог да ви отказва помощ, ваша милост, където и да сте!
ЛЕОНАТО
Вървете! Аз поемам грижата за задържания. Благодаря ви.
КУЧИДРЯН
Добре, оставям този негодник на ваша съотговорност, като моля ваша милост да бъдете най-строг към него, за да дадете личен пример на всички други разбойници. Бог да ви дари здраве! Разрешавам си най-покорно да се освободя от вашето присъствие и се оттеглям, като моля провидението да игнорира молбата ми за скорошна среща с вас!… Да вървим, куме!
Кучидрян и Киселица излизат.
ЛЕОНАТО
И тъй, до утре сутрин, господа!
АНТОНИО
Довиждане! До утре сутрин вкъщи!
ДОН ПЕДРО
Ще дойдем непременно.
КЛАВДИО
Дотогаз
на Херо гроба ще оплаквам аз.
Дон Педро и Клавдио излизат.
ЛЕОНАТО (към Стражата)
Водете го. А тази Маргарита
ще трябва малко да се поразпита,
за да узнаем откъде се знай
със този стопроцентов негодяй!
Излизат в различни страни.
В градината на Леонато.
Влизат от различни страни Бенедикт и Маргарита.
БЕНЕДИКТ
Мила Маргарита, бъди тъй добра и ми помогни да поговоря с Беатриче.
МАРГАРИТА
А ще напишете ли един сонет в чест на хубостта ми?
БЕНЕДИКТ
Да, и то в тъй висок стил, че ще бъдеш винаги над всички. Ти го заслужаваш.
МАРГАРИТА
Какво заслужавам? Да не бъда ни веднъж под някого? Нима ще си остана в килера зад стълбата?
БЕНЕДИКТ
Умът ти е като уста на хрътка: захапва във въздуха.
МАРГАРИТА
А вашият — като рапира за фехтовка: докосва, без да пробожда.
БЕНЕДИКТ
Ум на истински кавалер: не иска да наранява една дама. Моля те, извикай Беатриче — признавам се за победен и хвърлям в краката ти щита си.
МАРГАРИТА
На нас ни трябват мечове — щитове си имаме.
БЕНЕДИКТ
По-добре да не си играете с такова остро оръжие — опасно е за девойки.
МАРГАРИТА
Добре, бягам. Отивам да извикам Беатриче. Господ й е дал крака.
БЕНЕДИКТ
И уверен съм, ще дойде!
Маргарита излиза.
Той пее.
„Купидон, прости
своя беден раб,
погледни го ти
как е блед и слаб!…“
Слаб в пеенето, но колкото до любовта, нито Леандър, който пръв преплувал Хелеспонта заради любовната си среща, нито Троил, който пръв прибягнал за същата цел до услугите на сводник 47 47 „…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.
, нито който и да е от тези сладникави любовници, чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих, не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта като мен! Жалко, че не мога да го изразя в стихове! Опитвах, но нищо не излиза с римите. „Девойка — дойка“ — прекалено честа; „рога — тъга“ — също доста познато; „учен — скучен“ — то почти същото! Изобщо идат ми само неприятни съчетания. Явно е, че не съм се родил в зодията Рими и нямам дарба за ухажване в изящен стил.
Читать дальше