Уилям Шекспир - Много шум за нищо

„…любящия ви Бенедикт…“ — двете реплики на Клавдио и Дон Педро пародират изящен завършек на любовно писмо.

„…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент.

Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница.

„…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в.

„…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

„…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

„…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

„…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

„…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

„…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

„…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

„…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

„…Аморозо…“ — от италианското „amoroso“ — любовен, любовник.

Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам.

„…да има червей…“ — по Шекспирово време се смятало, че зъбите могат да червясват.

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

„…Фъртуна…“ — става дума за Фортуна. Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

„…фараоновите войници… Вааловите жреци…“ — Ваал или Бел е бил главен бог на вавилонците. В случая неговите жреци и фараоновите войници са изобразени в библейски сцени.

„…гащите му…“ — в Средновековието и Ренесанса героите от древните митове били често представяни в съвременно облекло.

„…Любовен лек…“ — в оригинала „Light of o’love“, популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Двамата веронци“ (I д., 2 сц.).

Tabula rasa (лат.) — изтрита плоча. Става дума за покритите с восък плочи, на които са пишели древните. Изразът се употребява в смисъл на бяла страница — ум, свободен от всякакви предубеждения или познания.

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.