Уилям Шекспир - Много шум за нищо

Влиза Беатриче.

Прекрасна Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?

БЕАТРИЧЕ

Да, синьоре, и ще си отида, щом ми кажете.

БЕНЕДИКТ

О, тогава стойте, докато…

БЕАТРИЧЕ

А, значи има „докато“? Тогава си тръгвам веднага! Но първо бих искала да получа това, за което дойдох: кажете ми, какво стана между вас и Клавдио?

БЕНЕДИКТ

Казах му няколко неприятни думи и в награда искам да те целуна.

БЕАТРИЧЕ

Думите са дъх, а щом дъхът ви е неприятен, не искам да ме целувате.

БЕНЕДИКТ

Страшната ти духовитост изплаши моите слова и ги прогони далеч от истинското им значение. Но знай, че Клавдио прие предизвикателството ми и аз чакам да ми се обади в най-скоро време, инак ще го заклеймя като страхливец. А сега, моля те, кажи ми: кой от моите недостатъци те накара да се влюбиш в мен?

БЕАТРИЧЕ

Всичките, защото всички те вкупом съставляват една така строго уредена държава на злото, че не дават право на ни една добра човешка чертица от чужбина да се засели сред тях. А мога ли да узная за кое мое качество вие пък бяхте надвит от любовта към мен?

БЕНЕДИКТ

„Надвит“ — съвършено точен израз! Аз наистина бях надвит от нея, защото те обичам срещу волята си.

БЕАТРИЧЕ

И значи срещу сърцето си. Горкичкото! Но щом вие му правите напук, така ще му правя и аз, защото не мога да бъда в сговор с неприятеля на моя приятел.

БЕНЕДИКТ

Ние двамата с теб сме май твърде умни, за да бъде любовта ни мирна и тиха.

БЕАТРИЧЕ

Самото ви заявление доказва противното.

„От двайсет души с ум едва ли

един ще седне да се хвали.“

БЕНЕДИКТ

Тази поговорка, мила ми Беатриче, е стара, стара — още от времето, когато е имало на света добри съседи. В наши дни, ако човек не си издигне сам паметник приживе, ще го помнят само докато черквата бие и вдовицата плаче.

БЕАТРИЧЕ

А колко трае това според вас?

БЕНЕДИКТ

Колко трае, то се знае: един час — камбаната, четвърт час — плачът. Затова за препоръчване е всеки човек с малко ум в главата — ако господин червеят на съвестта не го гризе — да стане като мен сам тръбач на своите добродетели. Толкоз по обвинението, че съм бил хвалил своята личност, която при това, както сам съм готов да свидетелствам, е напълно достойна за похвала. А сега кажи ми: как е братовчедка ти?

БЕАТРИЧЕ

Много зле.

БЕНЕДИКТ

А ти самата как си?

БЕАТРИЧЕ

Също много зле.

БЕНЕДИКТ

Тогава моли се Господу, обичай мен и гледай да се поправиш. Трябва да те оставя, защото чувам — някой бърза насам!

Влиза Урсула.

УРСУЛА

Господарко, елате веднага при вуйчо си! Вътре е ужасна бъркотия! Всичко се разбра: госпожица Херо била оклеветена, а принцът и граф Клавдио — жестоко измамени; и всичко това било работа на Дон Хуан, но той успял да се измъкне! Идвате ли?

БЕАТРИЧЕ

Ще дойдете ли и вие да чуете тези новини, синьоре?

БЕНЕДИКТ

Ще живея в сърцето ти, ще умра на гръдта ти, ще бъда погребан в очите ти и на всичко отгоре готов съм да дойда при вуйчо ти!

Излизат.

В черквата.

Влизат Дон Педро, Клавдио и Свита, със свещи.

КЛАВДИО

Коя от тези гробници е скрила

рода на Леонато?

ПРИДРУЖАВАЩ

Тази, графе.

КЛАВДИО (разгъва свитък и чете)

„Жертва бе на хорска злоба

таз, която тук почива,

затова и подир гроба

в паметта ни ще е жива:

подло я уби света,

но я слави след смъртта!“

Окачва свитъка.

Ти стой там, хвали я сам

и когато бъда ням!

Певци, запейте химна упокоен!

КЛАВДИО

Невинна ти от нас замина,

но тука всякоя година

на този ден и този час

ще ти отслужвам помен аз.

Почивай в мир!

ДОН ПЕДРО

Гасете свещите! Нощта изтече.

Преситен, гледа утрото вълкът.

От слънчевите спици ето вече

на изток бледи ивици текат.

Свободни сте! Благодаря на всички.

КЛАВДИО

И бързайте, домашните ви чакат!

ДОН ПЕДРО

И нас ни чака среща с Леонато

в разкошни дрехи и сред сватбен звук.

КЛАВДИО

Дано не бъде сватбата, каквато

ме свърза със нещастницата тук!

Излизат.