Уилям Шекспир - Хамлет

ХАМЛЕТ

Остави ме!

ХОРАЦИО

Не тръгвайте!

ХАМЛЕТ

Съдбата ме зове

и прави всяка жила в мойто тяло

да се изопва като тетива!

Пуснете ме ви казвам! Честна дума,

на призрак ще превърна всеки, който

ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!

Призракът излиза, следван от Хамлет.

ХОРАЦИО

Той няма власт нас своите постъпки!

МАРЦЕЛ

Не бива да го слушаме! След него!

ХОРАЦИО

Да тръгваме! Какво ли ще излезе

от всичко туй?

МАРЦЕЛ

Да, има нещо гнило

във Дания.

ХОРАЦИО

Да я закриля бог!

МАРЦЕЛ

След него! Тръгвайте!

Излизат

Друга част на стражната площадка. Влизат Призракът и Хамлет.

ХАМЛЕТ

Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!

ПРИЗРАКЪТ

Изслушай ме!

ХАМЛЕТ

Да, слушам!

ПРИЗРАКЪТ

Наближава

часът, във който трябва да се върна

сред мъките на серните огньове.

ХАМЛЕТ

О, беден дух!

ПРИЗРАКЪТ

Недей да ме окайваш,

а слушай ме какво ще ти разкрия!

ХАМЛЕТ

О, говори! Мой дълг е да те слушам.

ПРИЗРАКЪТ

И щом изслушаш ме, да отмъстиш.

ХАМЛЕТ

Какво?

ПРИЗРАКЪТ

Духът съм аз на твоя клет баща,

осъден за известно време нощем

да броди по земята, а пък денем,

от глад измъчван, да горя във огън,

додето той пречисти в мен злините,

извършени, когато бях във плът.

Ако не бе ми строго запретено

за своята тъмница да говоря,

ти би изслушал разказ, от чиято

най-слаба дума младата ти кръв

се би смразила, мозъкът — побъркал,

очите ти — изхвръкнали безумно

от своите орбити като звезди,

а къдрите ти, сресани грижливо,

във ужас биха щръкнали нагоре

като бодли на сплашен таралеж!

Но тези откровения не са

за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай

Ако обичал си баща си нявга…

ХАМЛЕТ

О, боже!

ПРИЗРАКЪТ

… то отмъсти за неговото грозно,

ужасно, отвратително убийство!

ХАМЛЕТ

Убийство?

ПРИЗРАКЪТ

Убийство — грозно както най-доброто

от всичките убийства, но от всички

по-грозно, отвратително и подло!

ХАМЛЕТ

О, казвай го веднага, за да мога

по-бърз от мисъл, от мечта любовна

да литна към мъстта!

ПРИЗРАКЪТ

Готов си, виждам,

а пък и трябва по да си отпуснат

от тлъстата трева, която гние

в сънлива леност край брега на Лета,

за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,

че спейки във градината си, бил съм

ухапан от змия. Това лъжа е,

която хитро сипват във ухото

на цяла Дания. Знай, сине мой,

че пепелянката, която клъвна

живота на баща ти, носи днес

короната му!

ХАМЛЕТ

Чичо ми? О, моя

предчувстваща душа!

ПРИЗРАКЪТ

Да, този сластен

прелюбодеец и кръвосмесител

с нечисти чарове и подли дарби —

проклети да са! — прелъсти за свойта

позорна похот моята така

лъжливо-добродетелна съпруга.

Какво падение, мой синко Хамлет:

от мен, чиято обич бе вървяла

все тъй в ръка с обета свят

на сватбата ни, да се смъкне чак

до туй нищожество, което в нищо

не ми е равно!

Но както нивга добродетелта

не се поддава, па макар развратът

да взима облик ангелски, тъй всявга

порочността, венчана и за ангел,

пресища се от ложето небесно

и рови се в сметта!

Но стига! Чувствам утринния полъх

и трябва да съм кратък. Както спях

подир обяд — по стария си навик —

във своята градина, твоят чичо

прокрадна се в спокойния ми час

със стъкълце, напълнено със сок

от биле, причиняващо проказа,

и вля във дверите на моя слух

тоз адски извлек, който тъй се мрази

с кръвта ни, че подобно на живак

светкавично пробягва всички цеви

на тялото ни и със страшна сила

навред съсирва я и я пресича,

тъй както прави капката оцет

със млякото. Тъй стана с мойта кръв,

и струпей отвратителен покри

с кора от люспи, като на прокажен,

снагата ми.

Така с един замах ръката братска

ми похити живот, престол, съпруга

и във цвета на грешните ми дни

преряза моя стрък и ме изпрати

без изповед, причастие и прошка,

незаплатил по сметките си долу,

да бъда съден горе, както бях си,

със всичките си земни грехове!

О, ужас! О, нечуван ужас!

Ако кръвта си помниш, не оставяй

постелята на датските крале

да стане одър на роднинско блудство!

Но както и да действуваш, пази

душата си и срещу свойта майка

недей замисля нищо. Остави я

на бога и на шиповете остри,

кръстосали сърцето й. Аз тръгвам.

Ще съмне скоро. Светящият червей