Уилям Шекспир - Хамлет

О, сякаш виждам го!

ХОРАЦИО

Къде, мой принце?

ХАМЛЕТ

Тук вътре, със душевния си взор.

ХОРАЦИО

И аз го помня — беше славен крал!

ХАМЛЕТ

Човек бе той — погледнат като цяло.

Такъв аз няма втори път да видя!

ХОРАЦИО

Аз мисля, че видях го тази нощ.

ХАМЛЕТ

Кого видял си?

ХОРАЦИО

Вашия баща.

ХАМЛЕТ

Баща ми?

ХОРАЦИО

Успокойте, принце

учудването си и дайте слух

на туй, което аз ще ви разкажа,

а тези господа ще потвърдят!

ХАМЛЕТ

За бога, говори!

ХОРАЦИО

От тез двамина

узнах, че два пъти като били

на стража, в най-безлюдната и мъртва

средина на нощта, със тях внезапно

се случило невероятно нещо:

безплътен призрак, в образ и осанка

подобен на баща ви, закован

във броня от главата до петите,

израснал от нощта и с бавен ход

трикратно минал покрай тях тъй близо,

че жезълът му можел да ги стигне,

докато те стоели, онемели,

с очи, изскочили навън от ужас

и неспособни да пошавнат, сякаш

превърнати в пихтия. Всичко туй

те казаха ми под дълбока тайна

и аз на следващата нощ отидох

да бдя със тях. И както те го бяха

описали — по време и по място,

и всичко друго, — призракът яви се

пред моя поглед. Виждал съм баща ви —

тез две ръце не си приличат тъй!

ХАМЛЕТ

Къде това?

МАРЦЕЛ

На стражната площадка.

ХАМЛЕТ

Не го ли заговорихте?

ХОРАЦИО

Опитах,

но той не отговори нито дума.

Веднъж като че ли глава помръдна

да каже нещо, но във този миг

изкукурига утринен петел

и той се дръпна и изчезна бързо

от погледа ни.

ХАМЛЕТ

Чудно! Много чудно!

ХОРАЦИО

В живота си кълна се, принце мой,

че беше точно тъй! Затуй решихме,

че длъжни сме на вас да го разкажем.

ХАМЛЕТ

Разбира се… разбира се… Това

дълбоко ме смущава. Тази нощ

на пост ли сте?

ТРИМАТА

Тъй вярно, господарю.

ХАМЛЕТ

И в броня, а?

ТРИМАТА

Да, господарю, в броня.

ХАМЛЕТ

Изцяло. От главата до петите?

ТРИМАТА

От шпорите до шлема, господарю!

ХАМЛЕТ

Тогаз лицето му не сте видели!

ХОРАЦИО

Той шествуваше със вдигнат лицебран.

ХАМЛЕТ

Сърдит ли беше?

ХОРАЦИО

Повече печален.

ХАМЛЕТ

Блед или румен?

ХОРАЦИО

Бял като платно!

ХАМЛЕТ

А гледаше ли ви в очите, а?

ХОРАЦИО

Да, втренчено!

ХАМЛЕТ

Защо не съм бил там!

ХОРАЦИО

О, щяхте да останете потресен!

ХАМЛЕТ

А? Вярвам, вярвам. Дълго ли стоя?

ХОРАЦИО

Додето преброи човек до сто.

МАРЦЕЛ и БЕРНАРДО

До повече!

ХОРАЦИО

Когато аз бях, толкоз.

ХАМЛЕТ

Каква му бе брадата? Посивяла?

ХОРАЦИО

Каквато беше приживе, мой принце —

смолисточерна с нишки от сребро.

ХАМЛЕТ

Ще бдя таз нощ със вас — той може би

ще дойде пак.

ХОРАЦИО

Кълна се, че ще дойде!

ХАМЛЕТ

И в случай че приеме външността

на моя татко, ще го заговоря,

дори и пъкъла да ще да зине,

за да ми каже да мълча! И моля,

ако видяното не сте издали

в мълчание го дръжте все така,

а и на туй, което ще се случи,

отдайте му око, ухо, разсъдък,

каквото щете, само не език!

За обичта ще ви платя със обич.

Преди дванайсет ще се срещнем, значи,

на стражната площадка. Дотогаз!

ТРИМАТА

На клетвата си верни, господарю!

ХАМЛЕТ

На дружбата, на дружбата! Вървете!

Излизат всички освен Хамлет.

Духът на татко ми? Въоръжен?

Не е добро! Подушвам подло дело!

О, бързай, нощ! Търпение, душа!

И в дън земя да е зарито даже,

безчестното накрай ще се покаже!

Излиза

Стая в дома на Полоний.

Влизат Лаерт и Офелия.

ЛАЕРТ

Нещата ми качени са. При всеки

приятел-кораб и помощник-вятър

не спи, сестрице, а ми пращай вести

за себе си!

ОФЕЛИЯ

Бъди спокоен, братко!

ЛАЕРТ

За Хамлет и за дребните му знаци

на благосклонност, считай ги, сестрице

игра, прищявка, ранна теменужка,

поникнала сред пролетния мъх

на младостта му — чар и дъх за миг,

и толкоз.

ОФЕЛИЯ

Само толкоз?

ЛАЕРТ

Ти за толкоз

ги вземай сестро! Ний растем не само

във плът и мишци — както се изгражда

телесният ни храм, така израства

и вътрешната служба на духа,

и разума ни. Може би сега

той люби те, без низост и измама

невинния му натиск да петнят,

но сана му претеглила, ти, сестро,

помни със страх, че неговата воля

не му принадлежи, защото той е

подвластен сам на своя произход.