Уилям Шекспир - Хамлет

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Смири се,

смири се вече, неспокоен дух!…

Сега прощавайте! Благодаря ви!

И туй, с което бедният ви Хамлет

би могъл да докаже обичта си

към вас, приятели, не ще ви липсва,

със божа помощ. Време е да влезем.

И моля ви отново: пръст на устни!

Векът е разглобен. О, дял проклет:

да си роден, за го слагаш в ред!

Но да вървим, приятели!

Излизат.

Стая в дома на Полоний.

Влизат Полоний и Рейналдо.

ПОЛОНИЙ

И тъй, Рейналдо, дай му таз кесия

с това писмо.

РЕЙНАЛДО

Разбрано, господарю.

ПОЛОНИЙ

И няма да е зле преди това

оттук-оттам да разузнаеш малко

за начина му на живот.

РЕЙНАЛДО

Бях вече

намислил да го сторя, господарю.

ПОЛОНИЙ

И правилно. И правилно. Разпитай

за сънародниците ни в Париж,

къде и как и от какво живеят,

и кой с кого дружи, и щом от туй

насочено подпитване излезе,

че знаят син ми, гледай да достигнеш

дотам, додето преките въпроси

не биха стигнали. Например казваш:

„Да, знам баща му и познавам тези,

с които е приятел, пък и с него

се знам донякъде…“, нали разбираш?

РЕЙНАЛДО

Напълно, господарю.

ПОЛОНИЙ

„Донякъде — тъй казваш. — Не добре.

Ако е този, за когото мисля,

то той е буен и си пада по…“

И тук му струпваш колкото си искаш

измислици. Но не от тез — внимавай!

които биха го опозорили,

а там такива, знаеш, леки буйства,

подхлъзвания, волности невинни,

познати и признати открай време

за вечни спътници на младостта.

РЕЙНАЛДО

Комар например?

ПОЛОНИЙ

Да, комар, гуляи,

кавги, дуели, улични девички —

и тях ти разрешавам.

РЕЙНАЛДО

Може би

това ще го очерни, господарю.

ПОЛОНИЙ

Зависи от подправката. Не бива

да лепнеш върху неговото име,

че е развратник! Дума да не става!

Ти тези грехове ще ги представиш

като прояви на свободен ум,

горещ характер, който иска свойто,

непрекипяла кръв — неща, присъщи

за възрастта му…

РЕЙНАЛДО

Да. Но, господарю…

ПОЛОНИЙ

Защо да правиш всичко туй, така ли?

РЕЙНАЛДО

Да именно.

ПОЛОНИЙ

Хе, в туй е мойта хитрост,

защото, щом поопетниш сина ми —

но леко, с петънца като онези,

които всяко нещо придобива

при употреба, — твоят събеседник,

когото ти желаеш да изстискаш,

ако е имал случай да го хване

във гореспоменатите простъпки,

веднага — бъди сигурен! — ще почне

и той във този дух, със „господине“

или „приятелю“, или „любезни“,

според това, отде е и какъв е,

и как възпитан…

РЕЙНАЛДО

Ясно, господарю.

ПОЛОНИЙ

Та казвам, той… той, казвам… какво казвах?

Кълна се във светата литургия,

бях почнал нещо! За какво говорех?

РЕЙНАЛДО

Говорехте за туй, как щял да почне

и той във този дух, със „господине“…

ПОЛОНИЙ

А, да! Така, така! И ще подхване:

„Познавам момъка. Напълно прав сте.

Видях го сам, тогава и тогава,

със тоз и тоз да губи на комар“,

или „да пие“, или „да се бие

при спор на кегли“, или „да отива

в известна къща“ — сиреч във бардак,

Разбираш. Туй се казва да ловиш

на стръв лъжлива истински шаран

Така По косвен и околен път

ний, тънките и прозорливи люде,

разкриваме най-скритите въпроси.

Чрез тоз от мен горепосочен способ

и ти ще разузнаеш за Лаерт.

Разбра ли ме?

РЕЙНАЛДО

Разбрах ви, господарю,

ПОЛОНИЙ

Тогаз на добър час!

РЕЙНАЛДО

Благодаря ви.

ПОЛОНИЙ

И сам го наблюдавай!

РЕЙНАЛДО

Непременно!

ПОЛОНИЙ

И музиката си да учи здраво!

РЕЙНАЛДО

Разбрано, господарю!

ПОЛОНИЙ

Тръгвай! Сбогом!

Рейналдо излиза.

Влиза Офелия.

Офелио, какво с туй от тебе?

ОФЕЛИЯ

О, господарю! Господарю! Ах,

как страшно се изплаших!

ПОЛОНИЙ

От какво,

във името господне? Е? Да чуем!

ОФЕЛИЯ

О, господарю, както си бродирах

във стаята, принца Хамлет, гологлав,

разгърден и с чорапи цели в кал

до глезените свлечени, по-бледен

от ризата си, с тракащи колене

пред мене се яви, като въртеше

очите си тъй жално, сякаш беше

от ада пуснат, за да ми разкаже

за ужасите в него!

ПОЛОНИЙ

Полудял е

от страст към теб?

ОФЕЛИЯ

Не зная, господарю,

но може би е тъй!

ПОЛОНИЙ

Какво ти каза?

ОФЕЛИЯ

За китката ме сграбчи и така,