Уилям Шекспир - Хамлет

ненужното си пламъче гаси.

Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!

Излиза.

ХАМЛЕТ

О, мощ небесна! О, земя!… И още?

Да позова ли ада? Пфу! Сърце,

не се поддавай! Не старейте в миг

вий, мишци! Дръжте ме!… Да те забравя?

Аз ще те помня, о, нещастен дух,

дорде блещука светлинка в туй мое

объркано кълбо! Да те забравя?

От плочката на свойта памет аз

ще излича напълно всички стари

цитати книжни, максими ненужни,

безчетни впечатления, които

във нея наблюдателност и младост

са вписали, така че само твойта

повеля, непримесена със друго,

да пълни книгата на моя ум!

О, пагубна жена! О, ти злодей!

Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей!

Къде е плочката ми да запиша,

че някой може да ти се усмихва

и пак да е злодей! Поне у нас,

във Дания, това се случва.

Пише.

Чичо,

това за теб е. А това — за мен:

„Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!“

Заклех се!

ХОРАЦИО и МАРЦЕЛ (отвън)

Къде сте, принце? Принце! Охохо!

Влизат двамата.

МАРЦЕЛ (вика)

Принц Хамлет.

ХОРАЦИО

Да го пазят небесата!

ХАМЛЕТ

Амин!

МАРЦЕЛ

Охо! Къде сте, господарю?

ХАМЛЕТ

Уху! Уху! Соколче, тук! Насам!

МАРЦЕЛ

Какво се случи, господарю?

ХОРАЦИО

Как сте?

ХАМЛЕТ

Невероятно!

ХОРАЦИО

Как? Кое? Кажете!

ХАМЛЕТ

Ще го раздрънкате!

ХОРАЦИО

Аз — не!

МАРЦЕЛ

И аз — не!

ХАМЛЕТ

Как мислите? Нима човешки ум

го би повярвал? … Но във пълна тайна!

ДВАМАТА

Кълнем се във небето, господарю!

ХАМЛЕТ

Във цяла Дания едва ли има престъпник, който… да не е мерзавец!

ХОРАЦИО

Едва ли, принце, трябва дух да идва

от оня свят, за да ни каже туй.

ХАМЛЕТ

Да прав си. Тук си прав. И тъй, без много

подробности ръцете да си стиснем

и вий да се отправите към свойте

дела и задължения — защото

си има всеки своите дела

и задължения, не е ли тъй? —

А колкото до моя милост, ние

ще идем да се молим.

ХОРАЦИО

Но това е

вихрушка от неясни думи, принце!

ХАМЛЕТ

Сърдечно съжалявам, ако с тях

съм ви обидил. Вярвайте, сърдечно!

ХОРАЦИО

О, няма нищо страшно!

ХАМЛЕТ

Нищо страшно?

Кълна се във свети Патрикий, има

не страшно, а ужасно! Но духът

е — мога да ви кажа — честен дух!

А любопитството да разберете

какво е станало помежду нас

подтискайте го някак си. Сега,

приятели — понеже сте ми вие

приятели, бойци и състуденти, —

една услуга!

ХОРАЦИО

Имате я, принце!

ХАМЛЕТ

За тази нощ мълчание пред всички!

ДВАМАТА

Разбрано, господарю!

ХАМЛЕТ

Дайте клетва!

ХОРАЦИО

Заклевам ви се, принце!

МАРЦЕЛ

И аз също

кълна се, господарю!

ХАМЛЕТ

Тук, над меча!

МАРЦЕЛ

Но, господарю, вече се заклехме!

ХАМЛЕТ

Над меча!

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Ха-ха!

Харесваш ми! Добър гласец извади!

Дочухте ли го нашия юнак

от избата? Е, хайде, дайте клетва!

ХОРАЦИО

Кажете вий каква Да бъде, принце!

ХАМЛЕТ

„Ни дума за видяното от нас.“

Над меча!

Двамата полагат мълчалива клетва с ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

ХАМЛЕТ

Тъй, значи:

„Hic et ubikue“ 6 6 „Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места. — тук и вред? Той иска

да се преместим. Господа, елате!

„Ни думица за чутото от нас!“

Над меча!

Двамата поставят ръце на меча.

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете си!

ХАМЛЕТ

Отлично!

Я гледай го ти, стария му кърт!

Как бърже ровел! Славен рудокоп!

Да се преместим пак!

ХОРАЦИО

О, небеса!

Туй всичко е невероятно странно!

ХАМЛЕТ

И тъкмо затова го приеми,

тъй както странник се приема в къщи.

Да, има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала! Но трети път

на трето място, тук, се закълнете,

че колкото и необикновено

да се държа — защото може би

във бъдеще ще сметна за уместно

да разигравам роля на чудак, —

че няма никога при среща с мене,

усмихвайки се, скръстили ръце,

с намигания или недомлъвки

като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,

или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“

изобщо с най-нищожен намек няма

да издадете, че ви е известно

за мене нещо. Туй се закълнете

и божията милост да ви пази

във нужда!