Уилям Шекспир - Хамлет

държейки я, отдръпна се от мине

и с длан засенчил втренчено очи

лицето ми безкрайно дълго гледа,

като че искаше да го рисува.

След туй ръката ми поклати леко,

печално кимна три пъти и после

такава покъртителна въздишка

изтръгна се от неговата гръд,

че цялото му тяло потрепера

като във смъртен гърч. След туй ме пусна

и сякаш можеше и без да гледа,

да направлява хода си, излезе

от стаята, глава извил през рамо,

с очи, докрая вперени във мен.

ПОЛОНИЙ

Веднага тръгвай! Да вървим при краля!

Това е чиста лудост от любов,

а тя е враг на себе си и води

към действия безумни не по-рядко

от всички други страсти под небето,

наказващи плътта ни. Съжалявам.

Да си му казала обидно нещо?

ОФЕЛИЯ

Не, господарю мой, но както вие

ми наредихте, връщах му писмата

и му отказвах близостта си.

ПОЛОНИЙ

Ясно!

От туй се е побъркал! Съжалявам,

че съдих тъй повърхностно за него.

Страхувах се, че си играе с тебе

и иска само да те похаби.

Проклета подозрителност! Така е,

на старостта е свойствено да бърка

от много ум, тъй както е присъщо

не младостта пък да греши от глупост.

Но да вървим при краля! Трябва бързо

от нас да чуе той това, което,

държано скрито, ще е по-опасно,

отколкото разкрием ли го ясно.

Ела!

Излизат.

Зала в замъка.

Тръбен звук. Влизат Кралят, Кралицата Розенкранц, Гилденстерн и свита.

КРАЛЯТ

Здравейте, Розенкранц и Гилденстерн!

Освен желанието ни горещо

отново да видиме, подбуда

да бъдете поканени тъй спешно

бе нуждата от вас. Навярно вие

сте чули, че принц Хамлет стана жертва

на странно превращение. Таз дума

употребяваме, понеже той

наистина и вътрешно, и външно

превърнал се е в друг. Каква причина

могла би — извън бащината смърт —

да го разстрои тъй, съвсем не можем

да си представим. И затуй ви молим,

понеже заедно сте расли с принца

и близки сте с младежкия му дух,

да постоите в двора ни със цел,

увличайки го във забави, някак

да разузнаете при сгоден случай

дали не го измъчва нещо скрито,

което, щом разкрие се, да може

да бъде излекувано от нас.

КРАЛИЦАТА

Той, господа, за вас говори често

и аз съм сигурна, че на света

двамина други няма, към които

така да е привързан. Ако вам

угодно е за малко между нас

да поостанете зарад доброто

и здравето на нашата надежда,

престоят ви ще бъде награден

по начин, съответствуващ на кралско

благоволение.

РОЗЕНКРАНЦ

Кралю, кралице,

по силата на висшата си власт

вий можехте да облечете свойто

желание във форма на повеля,

а не на просба.

ГИЛДЕНСТЕРН

Но покорни вам,

ний слагаме в нозете ви със радост

готовността си, опната да служи

на ваши милости!

КРАЛЯТ

Благодарим,

любезни Розенкранц и Гилденстерн.

КРАЛИЦАТА

Благодарим, любезни Гилденстерн

и Розенкранц. И, моля незабавно

идете при нещастния ми син!…

Съпроводете вие господата

до принца Хамлет.

ГИЛДЕНСТЕРН

И дано небето

направи ни приятни и полезни

за син ви, ваша светлост

КРАЛИЦАТА

Чул ви господ!

Розенкранц и Гилденстерн излязат, придружени от неколцина от свитата.

Влиза Полоний.

ПОЛОНИЙ

Кралю, посланиците от Норвежко

се върнаха с отлични новини.

КРАЛЯТ

Ти винаги до днес си бил баща

на благи вести.

ПОЛОНИЙ

Вярно ли, кралю?

Все пак бих искал да ви заверя,

че своя дълг обрекъл съм на вас,

тъй както своята душа на бога;

и струва ми се — или съм отвикнал

да душа, както досега, следите

на хорските дела, — че съм открил

причината за лудостта на принца.

КРАЛЯТ

Е, казвай! Казвай! Искам да я чуя!

ПОЛОНИЙ

Посланиците първом, като гозба,

а мойто ще е сладкото след тях!

КРАЛЯТ

Така да бъде! Сам ги покани!

Полоний излиза.

Гертруда, мила, той твърди, че знаел

отде извира смутът на сина ви.

КРАЛИЦАТА

Аз мисля, че причината е само

във прясната кончина на баща му

и спешния ни брак.

КРАЛЯТ

Ще проверим.

Влиза отново Полоний, следван от Волтиманд и Корнелий.

Приятели, здравейте! Волтиманд,

какво ми носите от моя брат,

норвежкия владетел?

ВОЛТИМАНД

Искрен поздрав

във отговор на вашия, кралю.

Едва изслушал ни, той прати вест

на своя братов син да спре веднага

започнатите набори. Той смятал,