венчета причудливи си плетеше
от маргаритки, макове, коприва
и от онези морави фунийки,
които грубият овчар нарича
с безсрамно име, а момите скромни
зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя
качила се по сведените клони,
със своите венци да ги накичи,
ала един от тях — проклет! — се скършил
и паднала тя в плачещите струи,
отрупана с цветя. Известно време
надутите й дрехи я държали,
като русалка на повърхността
и бавно тя се носела надолу,
напявайки си тихо стари песни,
като че ли не схващала бедата,
или била родена от водата.
Но кратко това траяло и ето
след малко натежалите й дрехи
повлекли плавно клетата девойка
от ложето й песенно към мрака
на тинестата смърт.
ЛАЕРТ
О, боже! Значи,
се е удавила?
КРАЛИЦАТА
Уви, уви!
ЛАЕРТ
Офелия, и тъй около тебе
премного влага има и затуй
ще спра сълзите си! Но, ах, не мога!
Природата държи на своя навик,
по-силен от срама! Ала когато
тез сълзи секнат, ще съм изцедил
от себе си жената! Господарю,
прощавайте! За реч от плам се готвех,
но този плач го угаси!
Излизат
КРАЛЯТ
Гертруда,
да идем с него. Трудно укротих го
и се боя да не избухне пак.
Да го последваме!
Излизат
Гробища.
Влизат двама Гробари.
ПЪРВИ ГРОБАР
А бива ли да бъде погребана по християнски, като желателно си е търсила смъртта?
ВТОРИ ГРОБАР
Казано е — значи, бива. Затова копай и много недей да знаеш! Кралски следовател е заседавал на нея и е заключил: християнско погребение.
ПЪРВИ ГРОБАР
Е, как може? Освен да се е удавила при самозащита.
ВТОРИ ГРОБАР
Сигур, щом е тъй наредено.
ПЪРВИ ГРОБАР
Трябва да е било „se offenendo“, не може иначе. Защото всичко е в туй: ако аз се удавя желателно, значи, съм извършил деянието, а пък всяко деяние има три аспекта: извършване, сторване и направя-не. Сиреч удавила се е желателно.
ВТОРИ ГРОБАР
Ама чувай, приятелю гробарю…
ПЪРВИ ГРОБАР
Не ме прекъсвай! Тука е водата — така! Тука е човекът — а така! Сега ако този човек отиде към тая вода и се удави в нея, после — каквото ще да казва — това е, сам е отишъл. Запиши си го! Така. Но ако водата тръгне към него и го удави, значи, не се е удавил сам. Сиреч, който не е виновен за смъртта си, той не си е съкратил живота.
ВТОРИ ГРОБАР
А по закона така ли е?
ПЪРВИ ГРОБАР
Така е я! По следователския закон.
ВТОРИ ГРОБАР
Искаш ли да ти кажа нещо? Ако тая не беше от благородниците, нямаше да я погребват по християнски.
ПЪРВИ ГРОБАР
Взе ми го от устата. Не е право, дето големците имат предимство да се давят или бесят, а пък техните братя-християни — не. Подай лопатата. А пък ако е въпрос за благородство, най-старият род е на градинарите, ковачите и гробарите. Ние водим занаята си от Адама.
ВТОРИ ГРОБАР
Че той благородник ли е бил?
ПЪРВИ ГРОБАР
Той е бил първият, който е имал родословно дърво.
ВТОРИ ГРОБАР
Ами, имал!
ПЪРВИ ГРОБАР
А бе ти езичник ли си? Светото писание не си ли чел? Онова дърво с ябълката ако го е нямало, какъв род щеше да се получи? Значи, е било родословно дърво. А пък Адам е работил земята като нас. И ще те питам още нещо. Ако не ми отговориш, казвай си молитвата!…
ВТОРИ ГРОБАР
Питай!
ПЪРВИ ГРОБАР
Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и дърводелеца?
ВТОРИ ГРОБАР
Тоя, дето дига бесилките, защото неговата постройка надживява хиляди наематели.
ПЪРВИ ГРОБАР
Добре го рече тоя път. Бесилката е добра. Но за кого е добра тя? За тези, дето вършат грях. А ти извърши грях, защото рече, че бесилката е по-здрава от черквата. Сиреч ти си добър за нея. Казвай друго!
ВТОРИ ГРОБАР
Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и
дърводелеца?
ПЪРВИ ГРОБАР
Да, кажи ми това и разпрягай!
ВТОРИ ГРОБАР
Ще ти го кажа като нищо!
ПЪРВИ ГРОБАР
Е, хайде, казвай!
ВТОРИ ГРОБАР
Не мога, дявол да го вземе!
Влизат и се спират встрани Хамлет и Хорацио.
ПЪРВИ ГРОБАР
Хайде, стига си си напъвал мозъка! Бавно магаре и с бой не бърза. Друг път, ако някой те запита туй, дето аз те питам, ти му кажи: „Гробарят“. Защото къщите, дето той ги строи, траят до второто пришествие. Сега бягай до Йохен 42 42 Йохен — изглежда, това е било името на съдържателя на кръчмата в съседство с театър „Глобус“.
и ми донеси половница пиво.
Втори гробар излиза.
Читать дальше