Уилям Шекспир - Хамлет

ХОРАЦИО

И теб също, драги!

МОРЯК

От вашите уста, господине, в неговите уши! Имам едно писмо, господине, от посланика, дето беше на път за Англия. За вас е, ако се казвате Хорацио, както ни рекоха тука вашите.

ХОРАЦИО (чете)

„Хорацио, когато прочетеш тези редове, помогни на двамината, които ги носят, да стигнат до краля. Те имат писма за него. С две думи: още на втория ден от плаването забелязахме, че ни преследва добре въоръжен пиратски кораб. Тъй като бяхме по-бавни, вдъхнахме си принудителна храброст и в схватката аз се оказах на вражеската палуба. В същия миг корабите се разделиха така, че останах пленник на разбойниците. Те се отнесоха с мен като великодушни грабители, но си знаят работата, тъй че се наложи да им направя известна услуга. Съдействувай писмата ми да стигнат до краля и след това лети към мен, сякаш смъртта е по петите ти. Имам нещо да ти прошепна на ухото — ще онемееш, като го чуеш! И все пак то е от дребен калибър в сравнение с главното. Двамината ще те доведат при мен. А Розенкранц и Гилденстерн продължиха към Англия. И за тях имам доста неща да ти разказвам. Поздрав.

Твой — както знаеш — Хамлет “

Елате с мене — ще проправя път

за вашите писма. И то най-бързо,

защото после ще ме отведете

при оня, който ви е пратил с тях!

Излизат

Друга стая в замъка.

Влизат Кралят и Лаерт.

КРАЛЯТ

Сега по съвест трябва да подпишеш

за мене оправдателна присъда

и във сърцето си да ме приемеш,

понеже сам узна, че този, който

погуби благородния ти татко,

е искал мойта смърт.

ЛАЕРТ

Така излиза.

Но обяснете ми: защо за тези

така престъпни действия вий сметка

не му подирихте, тъй както мъдрост,

достойнство, бдителност и безопасност

са искали от вас?

КРАЛЯТ

По две причини,

които може би за теб са крехки,

но не за мене: първата е в туй,

че майка му, кралицата, живее

от неговия поглед, а пък аз —

за зло или добро — съм свързан тялом

и духом с нея, както са звездите

със свойте сфери; втората причина

да не желая явната разправа

е в туй, че простолюдието храни

към принца толкова дълбока обич,

че миейки недъзите му с нея,

могло би — както оня извор, който

превръщал клонките във ценен камък —

оковите му да превърне в чест,

пък аз не ща стрелите ми — уви,

за вятър като този твърде леки! —

наместо да улучат свойта цел,

обратно да се върнат към лъка ми.

ЛАЕРТ

И тъй загубих аз един баща,

какъвто няма втори, и заварих

побъркана от скръб една сестра,

която беше — ако имат смисъл

похвалите, обърнати назад —

между девиците на този свят

нестигнат връх! Но мойта мъст ще дойде!

КРАЛЯТ

За нея се не бой! Недей мисли,

че сме от толкоз меко вещество,

та да си казваме: „Каква забава!“,

когато непосредствена опасност

ни друса за брадата. Само чакай!

Баща ти ний обичахме, а също

обичаме и себе си, а туй

ти казва, вярвам…

Влиза Вестител.

Да? Какво ми носиш?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Писма, кралю. От Хамлет. Туй за вас е,

а туй е за кралицата.

КРАЛЯТ

От Хамлет?

А кой ги е донесъл?

ВЕСТИТЕЛЯТ

Моряци, казват. Клавдио е взел

от тях писмата и ми ги предаде.

КРАЛЯТ

Изслушай ги, Лаерте!… Ти върви!

Вестителят излиза.

КРАЛЯТ (чете)

„Велики и всесилни, известявам ви, че бях изхвърлен гол на брега на вашето кралство. Утре ще попрося от вас разрешение да се явя пред царствения ви взор. Тогава — след като ви замоля да ми простите — ще ви изложа причината за моето ненадейно и свръхстран-но завръщане.

Хамлет“

Недоумявам! Всички ли се връщат?

Или това е някаква измама?

ЛАЕРТ

А чий е почеркът?

КРАЛЯТ

На Хамлет. „Гол“?

А в послеписа казва „сам“. Ти как

би обяснил това?

ЛАЕРТ

И аз в мъгла съм,

ваше величество, но нека дойде!

Съгрява скръбната ми гръд таз мисъл,

че жив съм да му кресна във лицето:

„Така ли го направи?“

КРАЛЯТ

Щом е тъй —

че как е станало? Но, явно, тъй е! —

Ще слушаш ли съвета ми, Лаерте?

ЛАЕРТ

Докрай, кралю, освен ако е той

съвет за мир!

КРАЛЯТ

За твоя собствен мир е.

Ако се върне, пътя си прекъснал,

и ми откаже да отплава пак,

намислих да го увлека към подвиг,

узряващ в моя ум, при който той

смъртта си ще намери непременно,

и то така, че върху нас и лъх

от подозрение не ще повее;

да, майка му дори ще вземе всичко