Уилям Шекспир - Хамлет

„… твоят млад герой.

Който мине, го облива…

без сълзи безброй.“

КРАЛЯТ

Как сте, мила девойко?

ОФЕЛИЯ

Благодаря, да ви го връща бог! А казват, че кукумявката била хлебарска дъщеря 37 37 Според средновековната легенда една хлебарска дъщеря отказала да даде хляб на Христос и затова била превърната в кукумявка. . Господи, ние знаем какво сме, но не знаем какво можем да станем! Да благослови бог трапезата ви!

КРАЛЯТ

Намек за баща й!

ОФЕЛИЯ

Моля ви да не говорим за това. Пък ако ви питат какво значи, казвайте така:

Пее.

„— На Валентиновден заран

вратата отлости

и валентинка ще ти стана 38 38 В Англия на деня на св. Валентин (14 февруари) първата девойка, която момъкът срещал, ставала негова избраница — валентинка.

ако ме искаш ти!

Тъй каза тя. И до зората

пристана му сама.

А след зората бе момата

не толкова мома.“

КРАЛЯТ

Нещастна Офелия!

ОФЕЛИЯ

Да, да. Ето, без да се заричам. Сега свършвам:

Пее

„Моми, любов недейте дава

без булчински венец!

Мъжът туй чака, не прощава,

подлеца му с подлец!“

Сега тя казва: — „Нали щеше

да се венчаеш с мен!…“

„— Щях, честен кръст, ако не беше

тоз Валентиновден!“

КРАЛЯТ

От колко време е така?

ОФЕЛИЯ

Надявам се, че всичко ще се оправи. Трябва да имаме търпение. Но не мога да не плача, като си помисля, че са го сложили в хладната пръст. Трябва да съобщим на брат ми. Благодаря ви за добрия съвет. Каляската ми, моля! Лека нощ, госпожи! Лека нощ, мили госпожи, лека нощ, лека нощ!

Излиза

КРАЛЯТ

След нея! И наглеждайте я, моля!

Хорацио излиза.

Така отравя само тежка скръб

и тя извира явно от смъртта

на нейния баща. Но чувай още!

Гертруда, о, Гертруда,

нещастията тръгнат ли, те идат

не поотделно като съгледвачи,

а в гъсти полкове. Смъртта най-първо

на нейния баща. След туй синът ви

в изгнание, наложено при туй

от неговата лудост. Към това,

народът в настроения нездрави,

подхранвани от слухове за края

на бедния Полоний. (И сглупихме,

че закопахме го надве-натри!)

Офелия, откъсната от своя

разсъдък — тази искра, без която

човек е само сянка или звяр.

И най-подир — беда по-зла от всички —

вестта, че брат й тайно бил се върнал

от Франция и мрачен като облак

от лоши подозрения, допускал

дърдорковци различни да му тровят

слуха със злоумишлени брътвежи

за края на баща му, във които

необходимостта да се запълни

незнанието с нещо, току-виж,

не се поколебала да намеси

и нашата особа. О, Гертруда,

тоз залп от бедствия, летящ към мене,

убива ме с излишъци от смърт!

Шум отвън. Влиза Вестител.

КРАЛИЦАТА

Ах, господи! Какъв е този шум?

КРАЛЯТ

Швейцарската ми стража 39 39 Личната охрана на мнозина владетели от Средновековието била съставена от швейцарски наемници. ! Да застанат

на входа! Какво има?

ВЕСТИТЕЛ

Господарю,

спасявайте се, не губете време!

И океанът, насипи надхвърлил,

не гълта сушата с такава скорост,

с каквато младият Лаерт начело

на сбирщина метежници залива

пазачите ви! „Крал“ сганта му вика

и — сякаш този свят тепърва почва

и няма още нрави, обичаи,

върху които се крепи редът —

крещи неистово: „Да изберем

Лаерт за крал!“ И шапки, и ръце

приветстват този избор до небето:

„Лаерт да бъде крал! Лаерт — наш крал!“

Шум отвън.

КРАЛИЦАТА

Как бодро лаят в грешната следа!

На крив сте път, неверни датски псета!

КРАЛЯТ

Изкъртиха вратите!

Влиза Лаерт, следван от Датчани.

ЛАЕРТ

Къде е този крал? Вий стойте вън!

ДАТЧАНИ

Не, не, да влезем!

ЛАЕРТ

Моля ви да бъда

оставен тука сам!

ДАТЧАНИ

Добре, добре!

ЛАЕРТ

Благодаря ви. Стойте зад вратата!

Датчаните излизат.

Баща ми де е? Искам го от тебе,

подлецо коронован!

КРАЛИЦАТА

Успокой се,

добри Лаерте!

ЛАЕРТ

Едничка капка кръв спокойна в мен

ще нарече баща ми „рогоносец“

и ще жигоса лилийното чело

на майка ми със знак „мръсница“!

КРАЛЯТ

Казвай,

защо като Гигантите и ти

на бунт се вдигаш срещу своя Зевс? 40 40 Гигантите били митично великанско племе, което се разбунтувало срещу боговете и опитало да превземе Олимп, но било победено и изтребено.

Гертруда, остави го и не бой се:

ограда от божественост предпазва

кралете, тъй че подлата измяна

през нея само може да надзърта,