Уилям Шекспир - Хамлет

да ти издъхна тайната пред други,

дорде съм жива!

ХАМЛЕТ

Узнахте ли, че трябва да замина

за Англия?

КРАЛИЦАТА

Ах, вярно е, уви!

Аз бях забравила, това е тъй.

ХАМЛЕТ

С писма затворени двамина мои

съученици, на които вярвам

като на две усойници, усърдно

постилат ми пътечка към капана.

Така да бъде! Много е забавно

да гледаш как подривникът изхвръква

от своя собствен взрив. Аз втори ход

под техния ще прокопая тайно

и ще ги пратя с трясък до луната!

О, радост да надхитриш хитрината!

А този господин ще ускори

отплаването ми. Ще му замъкна

червата нейде. Майко, лека нощ!

Ей, честна дума, този царедворец,

така бъбрив, докато беше жив,

сега и станал странно мълчалив…

Елате с мен, да отнесем въпроса

по принадлежност!… Майко, лека нощ!

Излиза, като извлича трупа на Полоний, докато Кралицата излиза от другата страна.

Зала в замъка.

Влизат Кралят и Кралицата, следвани от Розенкранц и Гилденстерн.

КРАЛЯТ

Във тези стонове и тез въздишки

се крие нещо. Трябва да го знаем.

Разкрийте ни го с речник разбираем!

Къде е син ви?

КРАЛИЦАТА

За малко оставете ни сами!

Розенкранц и Гилденстерн излизат.

Съпруже мой, какво видях таз нощ!

КРАЛЯТ

Какво, какво, Гертруда? Как е Хамлет?

КРАЛИЦАТА

Беснее като буря сред морето,

когато две стихии водят спор

коя по-мощна е! В безумен пристъп

дочу, че нещо шавна зад гоблена,

измъкна шпага, „Плъх! — извика. — Плъх!“

и от представата си луда воден,

намушка слепешката и уби

добрия старец!

КРАЛЯТ

О, ужасно дело!

Това би станало и с нас, да бяхме

на неговото място! Лудостта му,

оставена на свобода, заплашва

и мен, и вас, и всички! Как сега

ще отговаряме за туй злодейство?

Вината ще се струпа върху краля.

Ще кажат: бил е длъжен предвидливо

да охранява и държи изкъсо

тоз луд младеж. Но ний от много обич

постъпихме със него, както прави

прихваналият лоша болест, който,

за да укрие своя срам, оставя

заразата да прояде живеца

на костите му. Где отиде той?

КРАЛИЦАТА

Да отнесе трупа, при чийто вид

у него като злато в груба руда

сред лудостта проблесна добрина:

когато осъзна какво е сторил,

той се разплака.

КРАЛЯТ

О, ела, Гертруда!

Преди да е докоснало туй слънце

върха отсреща, той ще е отплавал,

а ний ще трябва с власт и вещина

престъпното му дело да загладим

и някак извиним… Хей, Гилденстерн!

Влизат отново Розенкранц и Гилденстерн.

Приятели, вземете още хора!

В беса си Хамлет е убил Полоний

и тялото му някъде отвлякъл

от стаята на майка си. Разумно

поговорете му и отнесете

мъртвеца във параклиса! И бързо!

Розенкранц и Гилденстерн излизат.

Ела, Гертруда! Ний ще съзовем

придворния съвет, за да изслуша

за станалото и за туй, което

се готвим да направим! Може би

тъй съсъкът клеветнически, който

пренася ядовития си изстрел

около земното кълбо със точност

на пушечен снаряд, ще ни отмине,

улучил въздуха неуязвим.

Смутен съм и объркан! Да вървим!

Излизат

Стая в замъка.

Влиза Хамлет.

ХАМЛЕТ

Отлично настанен!

РОЗЕНКРАНЦ И ГИЛДЕНСТЕРН (отвън)

Принц Хамлет! Принце!

ХАМЛЕТ

Но тихо! Чувам шум! Кой вика Хамлет?

Ха, ей ги, идат!

Влизат Розенкранц и Гилденстерн

РОЗЕНКРАНЦ

Какво направихте с трупа, принц Хамлет?

ХАМЛЕТ

Примесих го с пръстта, с която той

е в близко родство.

РОЗЕНКРАНЦ

Къде? Кажете ни, за да го вземем

и отнесем в параклиса.

ХАМЛЕТ

Това

недейте да го вярвате!

РОЗЕНКРАНЦ

Какво да не вярваме?

ХАМЛЕТ

Че ще пазя вашата тайна, а не своята. Освен това, как трябва да отговаря един кралски син на въпросите, които му задава една морска гъба?

РОЗЕНКРАНЦ

За гъба ли ме взимате, господарю!

ХАМЛЕТ

Да, господине. Която попива от краля милости, почести, власт. Но такива царедворци се оказват накрая най-полезни за него. Той си ги държи като ябълчица зад бузата, първа лапната, последна хапната. Щом му дотрябва онова, което си попила, ще те понатисне и ето те отново суха!

РОЗЕНКРАНЦ

Не ви разбирам, господарю.

ХАМЛЕТ

Толкова по-добре! „Реч на хитър дух дреме в глупав слух.“

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, трябва да ни кажете къде е трупът и да дойдете с нас при краля!