за злополука.
ЛАЕРТ
Ваш съм, господарю,
особено ако във този план
съм аз оръдието!
КРАЛЯТ
Ти ще бъдеш!
Докато бе в чужбина, така много —
и то пред Хамлет — хвалеха една
от твоите способности, с която
си бил блестял, говореше се. Сборът
от всичките ти дарби не пося
тъй много завист в него, както туй
едничко качество, и то от тези,
които не ценя.
ЛАЕРТ
Кое е то?
КРАЛЯТ
Перце за шапката на младостта!
Но някога от полза. На младежа
върви небрежно метнатият плащ,
тъй както тежкият самур приляга
на стареца. Тук, в двора, бе на гости
преди два месеца един нормандец.
Воювал съм с французите и знам ги —
добри ездачи. Ала този беше
магьосник, пуснал корени в седлото!
Такива чудеса направи с коня,
така се беше присадил и сраснал
със благородното четириного
и тъй надхвърли моите представи,
че аз не можех да измисля всички
игри и фокуси, които стори
с ездата си!
ЛАЕРТ
Нормандец?
КРАЛЯТ
Да, нормандец.
ЛАЕРТ
Ламорд, басирам се!
КРАЛЯТ
Да, точно той!
ЛАЕРТ
Познавам го. Най светлият брилянт
на цяла Франция!
КРАЛЯТ
Та той похвали
високо твойта ловкост във игрите,
а за фехтовката ти заяви,
че щяло да е зрелище прекрасно,
ако се бил намерел някой, който
да ти е равен в нея. Според него
французките фехтовчици пред тебе
загубвали — разказваше — око,
кураж, подвижност. Тези му похвали
така отровиха със завист Хамлет,
че той жадува да те види тука,
за да кръстоса шпагата си с теб.
А туй за нас…
ЛАЕРТ
Какво „за нас“, кралю?
КРАЛЯТ
Баща ти, момко, беше ли ти скъп,
или ти само си портрет на скръб,
лик без душа?
ЛАЕРТ
Защо такъв въпрос?
КРАЛЯТ
Аз вярвам, че обичал си баща си,
но всяка обич с времето се ражда
и с времето мени се и отслабва.
Самият неин плам отлага пепел,
нагар, от който тя мъжди и гасне,
и няма вечност чувството, защото
от своето разпалване доброто,
подобно възпаление в гръдта,
само се задушава. Онова,
което някой „иска“ да направи,
той „трябва“ да го прави, без да бави,
защото това „искам“ има толкоз
обрати, смени, колкото езици,
ръце и случки има по света,
и току-виж, тез само „трябва“, „трябва“
останали на нашия болник
като въздишките, които уж
ни носят облекчение, но всъщност
ни изтощават само… Но да сложим
пръст в язвата. Принц Хамлет се завръща
Какво ще сториш ти, за да докажеш,
че не на думи син си на баща си?
ЛАЕРТ
Ще му прережа гърлото и в черква!
КРАЛЯТ
Наистина и тя дори не бива
да защити убиеца. Пред нищо
разплатата не трябва да се спира!
Но следното ще искаш ли да сториш?
Оставаш у дома си. Хамлет иде.
Узнава, че и ти си се завърнал.
Ний пращаме при него наши хора
да доизлъскат славата, с която
французкият ни гост те увенча,
да ви сберат и да се обзаложат
кой по-добър е. И понеже Хамлет —
какъвто доверчив е и небрежен —
оръжието няма да прегледа,
ти лесно или с хитрост ще успееш
да вземеш не рапира притъпена,
а шпага с връх. А после — нисък удар
и всичко свършено!
ЛАЕРТ
Ще го направя!
И шпагата си ще миропомажа
специално за мъстта. Един знахар
продаде ми тъй гибелна отрова,
че щом намажеш острието с нея
и драснеш някого, каквито ще
балсами да прилага или билки,
събирани среднощ по месечина,
отписан е! Във нея аз ще топна
върха на шпагата си, тъй че само
едно докосване да го изпрати
във пъкъла!
КРАЛЯТ
Но да помислим още
за времето и начина на всичко.
Защото, ако, зле осъществен,
изскочи замисълът ни наяве,
по-хубаво ще бъде да не сме се
залавяли изобщо. Затова
ще укрепим тоз първи план и с друг,
та ако нещо стане, то да хване
запасният. Стой малко!… Ще направим
облог тържествен върху теб и него…
Намислих! Ха!
В разгара на фехтовката, когато
се сгорещите — а за тази цел
ти трябва да нападаш постоянно! —
и Хамлет ожаднее и поиска
да пийне нещо, аз ще съм приготвил
такъв бокал за него, че дори
ако убегне той от твойта шпага,
от гибелта си пак да не избяга…
Но кой шуми?
Влиза Кралицата.
КРАЛИЦАТА
Бедите се настъпват по петите,
тъй бързо гонят се! Лаерт, сестра ви
се е удавила!
ЛАЕРТ
Какво? Къде?
КРАЛИЦАТА
Една върба расте край потока,
сребристите си вейки отразила
в кристалния му бързей. Тя със тях
Читать дальше