Уилям Шекспир - Хамлет

Цветя за цветето! Прощавай, мила!

Аз виждах в теб жена за моя Хамлет

и готвех се с цветя да украся

леглото ви, не хладния ти гроб.

ЛАЕРТ

О, тройно зло, десетократно тройно

се струпай над проклетата глава

на оня, който със злодейско дело

лиши я от сияйния й разум!

Недейте я засипва! Още миг!

Да я прегърна за последен път!

Скача в гроба.

Сега затрупайте ни, жив и мъртва,

дорде пръстта надхвърли Пелион 44 44 Пелион — планина в Тесалия, Гърция.

и вдигне се над облачния лоб

на древния Олимп.

ХАМЛЕТ (излиза напред)

А кой е този,

чието отчаяние безмерно

достига светилата на небето

и те като слушатели се спират

омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!

ЛАЕРТ

Душата ти да грабне сатаната!

Нахвърля се върху Хамлет.

ХАМЛЕТ

Не е добра молитвата ти! Махай

ръцете си от гърлото ми! Знай, че

макар и да не съм свадлив, във мене

тук вътре има нещичко опасно,

което те съветвам да избягваш!

Ръцете долу!

КРАЛЯТ

Да се разтърват!

КРАЛИЦАТА

О, Хамлет! Хамлет!

ВСИЧКИ

Господа!

ХОРАЦИО

Недейте!

Спокойно, принце!

Разделят борещите се.

ХАМЛЕТ

Аз по тоз въпрос

ще се разправям с него, докогато

склопя очи!

КРАЛИЦАТА

По кой въпрос, о, синко?

ХАМЛЕТ

Обичах аз Офелия. Ако

четирсет хиляди рождени братя

сберяха обичта си, пак не биха

я изравнили с моята! Кажи

какво ще сториш ти от скръб по нея?

КРАЛЯТ

Лаерте, той е луд!

КРАЛИЦАТА

Търпете го, за бога!

ХАМЛЕТ

По дявола, кажи, какво ще сториш?

Ще стенеш? Ще гладуваш? Ще се биеш?

Ще късаш дрехи и оцет ще пиеш?

Ще плачеш? Крокодили ще ядеш?

И аз ще го направя. Идваш тук

да цивриш! Да ме предизвикваш с туй,

че си готов да скачаш във гробове!

Ако заровят теб, и аз готов съм!

И щом със планини ще се хвалотрим,

то нека върху нас насилват пръст,

дорде могилата опърли теме

от огъня на пламенната зона 45 45 Тази зона е т.н. Емпирея — тази част на небето в старата космогония, в която се движат слънцето, луната и звездите.

и стори планината Оса 46 46 Оса — планина в Тесалия, недалеч от Пелион. дребна

като брадавица! Щом искаш, можем

и ний да сме устати!

КРАЛИЦАТА

Туй е пристъп,

но той не трае дълго. Подир малко

мълчанието като гълъбица,

излюпила златистата си челяд,

над челото му ще сведе спокойно

крилата си.

ХАМЛЕТ

Лаерт, защо със мене

държиш се тъй? Аз винаги съм бил

приятел твой… Но карай да върви!

Каквото и да прави Херкулес,

котакът е котак, а песът — пес!

КРАЛЯТ

Хорацио, наглеждайте го, моля!

Хамлет и Хорацио излизат.

Към Лаерт.

От снощния ни разговор черпете

търпение! Ще ускорим нещата.

Гертруда, нека да следят за принца!

Жив паметник тоз гроб ще има скоро.

Да си отдъхнем наближава час —

спокойствие и разум дотогаз!

Излизат.

Зала в замъка.

Влизат Хамлет и Хорацио.

ХАМЛЕТ

Но стига за това. Да продължим.

Запомни ли, додето ти разказвах?

ХОРАЦИО

Как бих могъл да го забравя, принце!

ХАМЛЕТ

Та във сърцето чувствах странна битка,

която не ми даваше да спя.

Усещах се в леглото, сякаш бях

бунтовник във окови. В миг ми хрумна.

И да живеят тез внезапни мисли,

защото често безразсъдността

помага ни, когато се провалят

дълбоки планове! И туй доказва,

че има висшо същество, което

доизработва замислите хорски,

надве-натри издялвани от нас.

ХОРАЦИО

Това е сигурно.

ХАМЛЕТ

Излязох, значи,

от своята каюта и прикрил се

с моряшкия си плащ, във тъмнината

налучках тяхната. Отварям, мушвам

пакета им под плаща си и пак,

незабелязан, връщам се и дръзвам —

страхът благоприличие не знае! —

да разпечатам кралското писмо,

в което — височайша мерзост! — виждам

изрична заповед, добре набита

със уверения, че съм заплашвал

и Дания, и Англия, изобщо,

че съм ужасен изверг, който трябва

след прочита на горното, веднага,

без време да се губи — хе! — дори

за точене на брадвата, да бъде

обезглавен!

ХОРАЦИО

Възможно ли е?

ХАМЛЕТ

Дръж го!

След туй ще го четеш. Сега изслушай

какво направих после.

ХОРАЦИО

Слушам, принце.

ХАМЛЕТ

Оплетен тъй във мрежа от коварства,

преди да имах пролог за ума си,

той беше вече почнал да играе

във новата пиеса. Седнах бързо