Уилям Шекспир - Хамлет

във дън гръцмуля? Кой ще го направи?

По дяволите! Ще го понеса!

Аз имам дробче колкото на гълъб 24 24 По Шекспирово време черният дроб е бил смятан за вместилище на смелостта.

и жлъчка, бедна, за да вгорчиви

обидата във мен, защото инак

със мършата на този негодяй

да съм нахранил всички лешояди

на Дания! Ах, подъл, кървав, сластен,

покварен, долен, мръсен, гнъсен урод!

О, мъст!

Ама какво магаре съм! Брей смелост!

Родителят ми дивен е убит,

а аз, синът, когото с вик зоват

към мъст небе и пъкъл, се лигавя

като сълзлива уличница, кряскам

като пияна курва! Пфу, позор!

Не те е срам! На работа, мой ум!

Хм!

Дочувал съм, че хора с черна съвест,

присъствувайки на някаква пиеса,

понякога тъй бивали смутени

от майсторството й, че там, на място,

признавали престъпното си дело.

Злодейството, макар и безезично,

умее да говори. Ще накарам

таз трупа да представи сцена, сходна

с коварното убийство на баща ми,

пред моя чичо. И ще го следя,

ще бръкна в раната му — ако трепне,

ще знам какво да правя. Не е чудно

духът да е от пъкъла изпратен!

Лукавият умее да приема

примамлив лик и може би използува

това, че съм нездрав и меланхолен —

а той е мощен тъкмо при такива, —

за да ме вкара в грях. Аз искам друг,

по-силен довод. Сцената! Със нея

ще впримча аз душата на злодея!

Излиза.

Зала в замъка.

Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц и Гилденстерн.

КРАЛЯТ

И не успявате да доведете

беседата дотам, че да узнаем

отде му Иде този смут, чиито

опасни пристъпи от бясна ярост

така разкъсват мирните му дни?

РОЗЕНКРАНЦ

Той само ни призна, че е разстроен,

ала не щя да каже от какво.

ГИЛДЕНСТЕРН

И нямаше охота да подлага

духа си на изследване, а бързо

изплъзваше ни се със хитра лудост

при всеки опит наш да разузнаем

какво му е.

КРАЛЯТ

Добре ли ви прие?

РОЗЕНКРАНЦ

Да, най-учтиво.

ГИЛДЕНСТЕРН

С насилие над себе си все пак.

РОЗЕНКРАНЦ

Въпросите скъпеше, но бе щедър

във свойте отговори.

КРАЛИЦАТА

А забави

предложихте ли му?

РОЗЕНКРАНЦ

Мадам, когато идвахме, се случи

да изпреварим странстващи актьори

и принцът прояви известна радост,

щом чу за тях. Те в замъка са вече

и тази вечер, ако се не лъжа,

ще му представят нещо.

ПОЛОНИЙ

Точно тъй е,

и принцът моли кралската ви двойка

да бъде тъй любезна да присъства

на представлението.

КРАЛЯТ

Ще го сторим

от все сърце. И радва ме това

по-ведро настроение на принца.

Вий, господа, изостряйте все още

у него тази склонност към забави.

РОЗЕНКРАНЦ

Разбрано, господарю!

Излиза заедно с Гилденстерн

КРАЛЯТ

Скъпа моя,

вий също оставете ни за малко!

Нарочно пратихме да викнат Хамлет,

за го срещнем тука уж случайно

с Офелия. Законни подслушвачи,

с баща й двама ще се скрием, тъй че,

сами невидими, да видим всичко

и по държанието му със нея

да разберем дали любовна мъка

го мъчи тъй.

КРАЛИЦАТА

Разбира се, съпруже…

А пък на вас, Офелия, желая

от чаровете ви да страда Хамлет,

та добродетелите ви да могат

да му възвърнат прежния покой

за чест на двама ви.

ОФЕЛИЯ

Госпожо, туй

и аз бих искала.

Кралицата излиза.

ПОЛОНИЙ

Офелио, ти тука се разхождай!…

А ние да се скрием, господарю!…

Чети таз свята книга, та това

занятие да оцвети в смиреност

самотността ти. Грешно е, но знаем,

че с кротък лик и действия набожни

ний често захаросваме отвънка

самия Сатана.

КРАЛЯТ (настрани)

Ах, точно тъй е!

Как шибнаха тез думи съвестта ми!

На блудницата сбръчканата буза

не е така далеч от красотата,

с която се покрива, както мойте

деяния ужасни са далеч от

цветистата ми реч!… О, тежко бреме!

ПОЛОНИЙ

Той иде. Да се дръпнем, господарю!

Кралят и Полоний излизат.

Влиза Хамлет.

ХАМЛЕТ

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…

И толкова… И в тоя сън изчезват

душевният ти гнет и всички болки,

измъчващи плътта ни. Такъв завършек —

от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…

Заспиваш… И сънуваш може би?