Уилям Шекспир - Хамлет

ПОЛОНИЙ

Какво съкровища, принце?

ХАМЛЕТ

Как какво?

„Щерка имаше Йефтай,

любеше я той безкрай…“

ПОЛОНИЙ (настрани)

Пак за дъщеря ми!

ХАМЛЕТ

Не е ли така, стари Йефтай?

ПОЛОНИЙ

Ако на мен викате Йефтай, аз наистина имам дъщеря и много я обичам.

ХАМЛЕТ

Не, не следва това.

ПОЛОНИЙ

А какво следва, принце?

ХАМЛЕТ

Ами това:

„… ала господ — пожела

и съдба я стигна зла…“

И после:

„… стана с нея туй, което

често става под небето…“

Останалото ще трябва да си го потърсите сам в първата строфа на тази благочестива песничка, защото ето, идват тези, които по занаят скъсяват времето на хората.

Влизат Актьорите

Добре дошли, добре дошли, драги мои! Заповядайте всички! Радвам се, че изглеждаш добре, друже! Здравейте, приятели! Я гледай каква брада си пуснал, откак те видях за последен път! Да не е нарочно, за да ми се надсмиваш скришом зад нея тук в моята Дания? О, драга ми госпожице 15 15 Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената. и повелителко, кълна се в света Богородица, че сте се извисили до нейното небе с цял венециански ток! Дано златното ви гласче не е вече пропукано като невалидна монета. Приятели, всички сте добре дошли! Да започваме! Веднага, като френски соколари, пускаме по първото пиле, което се мерне! Един монолог веднага! Хайде, покажете си изкуството! Един монолог с повечко патос!

ПЪРВИ АКТЬОР

Кой например, благородни господарю?

ХАМЛЕТ

Веднъж те чух, изпълняваше един, който май не беше още игран на сцена или ако е бил, то най-много един-два пъти, защото пиесата не би се харесала на широката публика — беше като чер хайвер за простака; но чудесна драма според мен и според други по-добри познавачи: сглобката на сцените й беше много добра и всичко беше построено с простота и майсторство. Помня, някой казваше, че й липсвали соленички подправки, за да бъдела по-апетитна, а също и някои ефекти, които да приповдигнат стила й, но прибави, че според него този начин за писане бил чиста работа: толкова солиден, колкото и лек; и много повече истински хубав, отколкото само изящен. Особено ми хареса едно място. Там, където Еней 16 16 Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада. разказва на Дидо-на за войната и именно за смъртта на Приам 17 17 Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“. . Ако не се лъжа, почваше така… чакай, чакай… „Суровий Пир 18 18 Пир — герой от Троянската война. Син на Ахкла, за чиято смърт отмъщава на троянците в цитирания пасаж. като Хиркански 19 19 С името Хиркания по Шекспирово време наричали страните, разположени на изток от Каспийско море. тигър…“ Не, не беше така. Но почваше с Пир.

„Суровий Пир, чиито щит и броня

по цвят напомняха нощта в червото

на коня, що измами Илион, 20 20 Илион е другото име на Троя. В случая става дума за дървения кон, скрити в който първите гръцки бойци се промъкнали в укрепения град.

сменил бе сякаш бойната си багра

от черна в пурпурна. Потънал цял

в кръвта на старци майки и дечица,

запекла се от жара на стените,

огряващи със грозна светлина

смъртта на своя цар, сред плам и чад,

с очи, досущ като рубини адски,

синът Ахилов диреше навсякъде.

столетния Приам…“

Карай нататък!

ПОЛОНИЙ

Бога ми, принце, отлично рецитирахте. С чиста дикция и правилно разбиране.

ПЪРВИ АКТЬОР

„… И ей го там

в неравен бой с ахейци. Вехтий меч

на плочите издрънква, непокорен

на слабата десница. Пир замахва,

но не сполучва — острието само

край власите на стареца просъсква,

но толкоз силно, че от този съсък

той губи свяст. И сякаш чула, Троя

накланя кули пламнали и рухва

с ужасен трясък, който поразява

слуха на Пир. И — чудо! — мечът, вдигнат

над снежната Приамова глава,

остава тъй — мъстителят замръзва,

изписан сякаш на завеса, спрял се

във безразличие.

Но както често случва се пред буря

да млъква всичко, вятърът да стихва,

в небето облаците да застиват,

да е замряла цялата земя,

и изведнъж невероятен трясък

да раздере простора — тъй и Пир,

от свойто вцепенение събуден,

избухна с двойна ярост. И едва ли

стоварял се е млатът на циклопа 21 21 Еднооки гиганти, които ковели неотразимите оръжия на боговете.