Уилям Шекспир - Хамлет

ХАМЛЕТ

А ползват ли се още със славата, която имаха, когато бях в града? Трупа ли се все така публиката за тях?

РОЗЕНКРАНЦ

Съвсем не, господарю.

ХАМЛЕТ

Защо? Да не ся почнали да ръждясват?

РОЗЕНКРАНЦ

Не, господарю, те се стараят както по-рано, но в последно време са се излюпили в столицата едни дечурлига, такива едни ястребчета-голишарчета 10 10 Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време. , които надкрещяват в спора всички и обират общите одобрения. Те сега са на мода и така огракват театрите на простолюдието — те така ги наричат! — че мнозина, носещи шпага на кръста, не смеят да надзърнат в тях, защото се плашат от пачето перо на някой драскач.

ХАМЛЕТ

Деца ли? Че кой ги покровителствува? Отде получават заплати? И не си ли мислят, че ще трябва да играят и след като им загрубеят тънките гласчета? После, като пораснат и се превърнат в обикновени актьори — което навярно ще стане, ако не си намерят по-добър занаят, — няма ли да кажат, че техните драматурзи са им навредили, като са ги карали да грачат срещу собственото си бъдеще?

РОЗЕНКРАНЦ

То беше голяма врява и от двете страни, а и хората не смятаха за грях да ги насъскват едни срещу други. По едно време никой не си даваше парите за представление, в което поети и актьори не си разменяха по някой в зъбите.

ХАМЛЕТ

Как е възможно това?

ГИЛДЕНСТЕРН

О, падна голямо изцеждане на мозъци!

ХАМЛЕТ

И децата, казвате, са на път да удържат победата?

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю, дори и над Херкулес, макар той да носи целия глобус на гърба си. 11 11 Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.

ХАМЛЕТ

Всъщност нищо чудно, щом! като моят чичо е крал на Дания и тези, които му се плезеха вчера, докато баща ми беше жив, днес плащат по двайсет, четиридесет, петдесет, сто дуката за портретчето му в миниатюра. Дявол взел го, трябва да има нещо свръхестествено в това! Да можеше науката да се докопа до него!

Тръбен звук

ГИЛДЕНСТЕРН

Ето ги актьорите!

ХАМЛЕТ

Господа, добре дошли в Елсинор. Да си стиснем ръцете! Хайде! Гостоприемството си има съответните церемонии. Позволете ми да ги изпълня с вас, ето така, за да не би любезността ми към актьорите — която, казвам ви, трябва да проличи ясно — да ви се стори по-топла, отколкото тази към вас. Добре дошли! Но моят чичо-татко и моята стринка-майка много се мамят.

ГИЛДЕНСТЕРН

В какво, скъпи господарю?

ХАМЛЕТ

Аз съм побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка.

Влиза Полоний

ПОЛОНИЙ

Здравейте, господа.

ХАМЛЕТ

Чувай, Гилденстерн!… И ти също!… Дайте по едно ухо насам. Това голямо кърмаче там още не е излязло от пеленките си.

РОЗЕНКРАНЦ

А може би отново си е влязло в тях — нали казват, че старците се вдетинявали.

ХАМЛЕТ

Сега ще ви предскажа нещо: ще ми съобщи за актьорите. Внимание! … Прав сте, драги. Наистина понеделник сутрин беше…

ПОЛОНИЙ

Почтени принце, имам новина за вас.

ХАМЛЕТ

Почтени старче, имам новина за вас. Когато Росций беше актьор в Рим…

ПОЛОНИЙ

Пристигнали са актьори, принце.

ХАМЛЕТ

Дрън-дрън!

ПОЛОНИЙ

Пристигнаха! Аз ги докарах!

ХАМЛЕТ

Как? Цяла трупа на едно магаре?

ПОЛОНИЙ

Най-добрите актьори на света, отлични за всякакви представления: трагически, комически, исторически, идилически, идилическо-комически, историко-идилически, трагическо-исторически, трагико-мито-историко-идилически, със спазване на трите единства и съвсем свободни. За тях нито Сенека 12 12 Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии. може да бъде твърде тежък, нито Плавт 13 13 Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии. — прекалено лек. Отлични са и когато ги лови законът за словото, и когато могат да си отпуснат езика. Нямат равни на себе си, казвам ви!

ХАМЛЕТ

О, Йефтай 14 14 Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено. , съдниче Израилев, какво съкровище имаш!