Уилям Шекспир - Хамлет

по щита Марсов със такава сила,

с каквато Пир стовари своя меч върху Приама!

О, блуднице Фортуно! Богове,

вземете колелото й 22 22 “… вземете колелото й…„ — Фортуна е изобразявана стъпила върху въртящо се колело. и всичко —

дъги, наплати, спици — натрошете

на късчета, а облата главина

по склона олимпийски търколете

във преизподнята!“

ПОЛОНИЙ

Много е дълго.

ХАМЛЕТ

Ще го пратим на бръснаря заедно с брадата ти да ги поокастри и двете… Моля те продължавай! На негова милост дай му шутовски танци или някоя солена шега, инак захърква. Продължавай! Това за Хекуба 23 23 Хекуба — царица на Троя, която след смъртта на синовете й и изгарянето на града била отведена като робиня в Тракия. Тук тракийският цар Полимнестор заповядал да бъде убит най-младият й син Полидор и тя за отмъщение, привличайки го нощем с измамата за богатството, скрито сред развалините на Троя, го ослепила и убила двамата му сина. .

ПЪРВИ АКТЬОР

„О, кой видял царицата плачевна…“

ХАМЛЕТ

„Царицата плачевна“?

ПОЛОНИЙ

Много е добре. „Царицата плачевна“ — добре е.

ПЪРВИ АКТЬОР

„… насам-натам да тича босонога

и да гаси жарта с обилни сълзи,

покрила с дрипел царствена глава,

що вчера диадема бе красила,

и в уплаха си скрила със постилка

съсухрений си многораждал скут,

кой туй видял, с език, от злъч отровен,

не би издал присъда за жестокост

срещу Фортуна? О, ако Олимп

би бил свидетел на мига страхотен,

когато зърна тя, в игра злорада,

да кълца Пир Приамовия труп,

ужасният й вой би просълзил

очите на небето, би покъртил

безстрастните му жители! …“

ПОЛОНИЙ

Вижте го, той смени цвета си! И очите му плуват в сълзи! Стига толкоз!

ХАМЛЕТ

Добре. Друг път ще ми кажеш останалото… Уважаеми, погрижете се за цялата трупа да бъде удобно настанена. Чухте ли ме? Да се отнасяте с тях добре, защото те са конспектът на времето ни, неговият летопис в съкратено издание. По-добре за вас ще е да ви лепнат следсмъртно лоша епитафия на паметника, отколкото да са ви хвърлили приживе добра подигравка от сцената.

ПОЛОНИЙ

Ще се отнеса към тях според заслугите им, принце.

ХАМЛЕТ

Господи, помилуй! По-щедро, по-щедро, човече! Ако се отнасяме с всекиго според заслугите му, кой ще отърве камшика? Отнесете се с тях според собствените си чест и благородство! Колкото е по-малка тяхната заслуга, толкоз по-голямо ще е вашето великодушие. Отведете ги!

ПОЛОНИЙ

Елате, господа!

ХАМЛЕТ

Вървете с него, приятели! Утре ще гледаме представление

Настрани към Първи актьор.

Чувай, стари приятелю, можете ли да изиграете „Убийството на Гонзаго“?

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

ХАМЛЕТ

Ще го покажем утре вечер. А ако потрябва да допиша десетина-петнайсет стиха и да ги вмъкнем в текста, ще можете ли да ги заучите дотогава?

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

ХАМЛЕТ

Отлично! Последвайте този господин и внимавайте — не му се подигравайте прекалено!

Полоний и Актьорите излизат.

Добри приятели, оставям ви до довечера. Добре дошли в Елсинор.

РОЗЕНКРАНЦ

Благодарим, господарю.

Излиза заедно с Гилденстерн

ХАМЛЕТ

Така. Добър ви път! Най-сетне сам!

Какъв съм аз подлец и жалък раб!

Нима не е чудовищно, че този

актьор в една измислица, в една

игра на мнима страст успява тъй

да подчини душата си на свойто

самовнушение, че тук пред мене

ликът му побеля и всяко нещо —

сълзите в погледа, плачът в гласа,

чертите, сгърчени в ужасен израз,

движенията, всичко — бе напълно

във съответствие с това, в което

се бе вживял! И за какво? За нищо.

Зарад Хекуба!

Каква му е Хекуба, той на нея

какъв и е, та тъй реве? Какво

би сторил, ако имаше дълбока

причина да се мъчи, като тази,

която имам аз? Той би удавил

във сълзи сцената и би потресъл

с ужасна реч ухото на тълпата,

той би влудил виновния, изпълнил

невинния със ужас, хвърлил в смут

незнаещия! Да, очи, уши

той щеше да смрачи и заглуши!

А аз,

един поплювко, мухльо, се развявам

като мечтател, глух към своя дълг,

и не обелвам зъб, не, не дори

когато един крал е бил лишен

тъй подло от имот и от живот!

Дали не съм страхливец? Хайде, хора,

кой иска да ме нарече „негодник“

и да ми пукне тиквата на кръст?

В лицето ми да духне снопче косми,

отскубнато от моята брада?

Да ме ощипе за носа? Насила

да ми натика титлата „лъжец“