Уилям Шекспир - Хамлет

Е, уважаеми? Ще благоволи ли кралят да чуе това произведение на изкуството?

ПОЛОНИЙ

И той, и кралицата. И то веднага.

ХАМЛЕТ

Кажете на актьорите да побързат.

Полоний излиза.

Вие двамата бихте ли му помогнали?

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю!

Излиза заедно с Гилденстерн.

ХАМЛЕТ

Хей, Хорацио!

Влиза Хорацио.

ХОРАЦИО

На вашите услуги, господарю!

ХАМЛЕТ

Хорацио, до днес не съм видял

човек по-зрял от тебе…

ХОРАЦИО

Господарю!

ХАМЛЕТ

Не, не, недей мисли, че те лаская —

каква облага мога да очаквам

от тебе, който нямаш друг имот

освен ума си и със него само

се храниш и обличаш? Кой, кажи ми,

на този свят ласкае бедността?

Не, нека сладкото езиче лиже

подметките на тъпия разкош;

да се подгъва рабското коляно

там, дето капе! Чувай, откогато

душата ми доби способността

между човеците да прави избор,

със нежен знак тя отбелязва тебе,

защото ти показа се човек,

бедите който носи, без да страда,

еднакво благодарен към съдбата

при дар и удар. О, блазе на оня,

в когото ум и чувство тъй щастливо

са смесени, че да не бъде само

пискунче, по чиято цев Съдбата

да движи пръсти, както й се ще!

Такъв човек, не раб на свойте страсти,

ми намери и аз ще го заключа

в сърцето си, да, в дън сърцевината

на своето сърце, където вече

си ти!… Но стига толкоз. Тази вечер

ще има представление за краля;

в една от сцените си то напомня

за обстоятелствата, при които —

разказах ти — е бил убит баща ми.

Докато трае тя, бъди добър

и наблюдавай чичо ми със своя

най-остър поглед! Ако той изслуша

едно местенце в нея, без вината

да цъфне на лицето му, ще значи,

че оня дух е бил от ада пратен

и че фантазията ми е черна

като ковачницата на Вулкан 27 27 Вулкан (мит.) — бог на огъня у древните римляни. Покровител на ковачите. .

Не го изпускай ни за миг! Аз също

ще прикова зеницата си в него,

а после двама ще сберем присъди

за виденото.

ХОРАЦИО

Ето ме, мой принце!

Открадне ли незабелязан нещо

по време на играта, плащам аз!

ХАМЛЕТ

Това са те! Отново ставам луд. А ти си намери изгодно място!

Тръбен звук и барабани. Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденстерн и свита.

КРАЛЯТ

Как се чувствува нашият племенник Хамлет?

ХАМЛЕТ

Превъзходно, бога ми! На хамелеонска диета 28 28 „… на хамелеонска диета…“ — Съгласно някогашното поверие хамелеонът се хранел с въздух. . Тъпча се с въздух, пълен с обещания. И гъсок не се гои така.

КРАЛЯТ

Нямам нищо общо с този отговор, Хамлет. Как да приема думите ви?

ХАМЛЕТ

А аз как да си ги взема?

Към Полоний.

Ваша милост, казахте, че сте играли в университета?

ПОЛОНИЙ

Да, принце, и минавах за добър актьор.

ХАМЛЕТ

А какво изпълнявахте?

ПОЛОНИЙ

Юлий Цезар, принце. И ме убиваха в Капитолия. Брут ме убиваше.

ХАМЛЕТ

Колко брутално: да убива такова капитално теле! … Готови ли са актьорите?

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю. Чакат благоволението ви.

КРАЛИЦАТА

Ела насам, мили ми Хамлет! Седни до мен!

ХАМЛЕТ

Благодаря, майчице. Тук има по-силен магнит.

ПОЛОНИЙ (към Краля)

Охо! Чухте ли го?

ХАМЛЕТ

Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?

ОФЕЛИЯ

Не, господарю!

ХАМЛЕТ

Исках да кажа: да облегна глава на тях.

ОФЕЛИЯ

Да, господарю.

ХАМЛЕТ

Помислихте, че ви искам нещо лошо?

ОФЕЛИЯ

Нищо не мисля, господарю.

ХАМЛЕТ

Макар че съвсем не е лошо да легнеш между момински крачета.

ОФЕЛИЯ

Не разбирам за какво намеквате, господарю.

ХАМЛЕТ

Ще разберете, като се потвърди.

ОФЕЛИЯ

Много сте весел, господарю.

ХАМЛЕТ

Кой, аз?

ОФЕЛИЯ

Да, господарю.

ХАМЛЕТ

О, господи! Просто невероятен шегобиец! Какво друго да прави човек, освен да се весели? Вижте само колко радостна изглежда майка ми, а баща ми умря преди два часа!

ОФЕЛИЯ

Преди два пъти по два месеца, господарю.

ХАМЛЕТ

Тъй отдавна? Тогава нека дяволът ходи в черно, а пък аз ще се облека в самур! О, господи, умрял преди два месеца и още не сме го забравили! Тогава да се надяваме, че споменът за някой велик човек може да изтрае половин година! Само че ще трябва да дига черкви, иначе ще получи епитафията на кончето от песничката:

Ах, какво направихме!

Кончето забравихме! 29 29 На народните празненства в средновековна Англия е била много популярна една танцова игра, при която танцуващият е представлявал конник, яхнал коня си. По Шекспирово време тази игра е била излязла от мода, за което намеква и цитираният куплет от баладата.