Уилям Шекспир - Хамлет

ХАМЛЕТ

Господине, не мога.

РОЗЕНКРАНЦ

Какво не можете, господарю?

ХАМЛЕТ

Да ви дам разумен отговор. Моят разум е болен. Но какъвто мога да ви дам, той е на ваше разположение или, по-точно — както казвате, — на разположение на майка ми. Та майка ми, казвате…

РОЗЕНКРАНЦ

Тогава тя каза така: че вашето държание я е хвърлило в смайване и удивление.

ХАМЛЕТ

О, дивен син, който може тъй да смае родната си майка! И нещо да следна по петите на това майчино удивление? Казвайте!

РОЗЕНКРАНЦ

Тя желае да поговори с вас в своята стая, преди да си легнете.

ХАМЛЕТ

Ще я послушаме дори и да ни е десет пъти майка! Още нещо да имате?

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, вие някога ме обичахте.

ХАМЛЕТ

И още ви обичам, кълна се в този чифт крадли и грабли! 34 34 Изразът произлиза от молитвата: „Пази ръцете ми от кражба и грабеж!“

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, на какво се дължи това ваше разстройство? Вие сам си затваряте пътя към спасението, като отказвате да разкриете болката си пред своя приятел!

ХАМЛЕТ

Господине, нямам простор за напредване.

РОЗЕНКРАНЦ

Как е възможно това, когато имате словото на самия крал, че ще ви направи свой наследник на датския престол?

Влизат флейтисти.

ХАМЛЕТ

Да, господине, но, както се казва „трай, коньо…“ — поговорката е малко мухлясала, но… Ха, флейтистите! Може ли една флейта, за миг… А вие елате малко насам! Я ми кажете привичката, какво ме подлайвате ту оттук, ту оттам, сякаш искате да ме вкарате в примката, а?

ГИЛДЕНСТЕРН

О, господарю, ако усърдието ми е твърде дръзко, винете необузданата ми обич!

ХАМЛЕТ

Това не можах да го доразбера. Ще ни посвирите ли на тази флейта?

ГИЛДЕНСТЕРН

Не умея, господарю.

ХАМЛЕТ

Моля ви!

ГИЛДЕНСТЕРН

Вярвайте ми, не умея!

ХАМЛЕТ

Ама много ви моля!

ГИЛДЕНСТЕРН

Но, господарю, аз просто нямам понятие как се свири на нея!

ХАМЛЕТ

А то е тъй лесно, както да лъжеш. С палеца и другите пръсти управлявайте тези дупчици, вдъхнете й с устните душа и тя ще заговори с най-красноречива музика. Ето, виждате ли, това са дупчиците.

ГИЛДЕНСТЕРН

Да, но аз не мога да извадя от тях никакво благозвучие. Не владея това изкуство.

ХАМЛЕТ

Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискун-че? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.

Влиза отново Полоний.

Бог да ви благослови, господине!

ПОЛОНИЙ

Принце, нейно величество иска да говори с вас, и то незабавно.

ХАМЛЕТ

Виждате ли онзи облак там как прилича на камила?

ПОЛОНИЙ

Да, вярно, същинска камила!

ХАМЛЕТ

Или по-скоро на невестулка?

ПОЛОНИЙ

Да, на невестулка! Особено гърбът й!

ХАМЛЕТ

А може би на кит, а?

ПОЛОНИЙ

Да, съвсем е като кит!

ХАМЛЕТ

Тогава ще дойда при майка си веднага…

(Настрани.) Повече от това не мога да лудея!…

Идвам веднага.

ПОЛОНИЙ

Ще съобщя.

Излиза

ХАМЛЕТ

„Веднага“ — лесно се казва! Оставете ме, приятели!

Излизат всички освен него.

Това е оня кобен час, във който

гробовете разчекват паст и адът

изригва гибел. В час такъв бих могъл

да пия топла кръв, да сторя нещо,

пред чийто вид денят ще потрепере!

Но тя е моя майка! О, сърце,

природната си връзка не забравяй,

не давай на Нероновия дух 35 35 Прочутият със своята жестокост римски император Нерон (37–68 г.) бил убиец на своята майка Агрипина.

да се всели във тази здрава гръд!

Жесток ще съм, но не и извратен.

Ще я промуша със кинжална реч,

но от кинжала стой, ръка, далеч —

каквато да произнеса присъда,

не бива изпълнител да й бъда!

Излиза

Зала в замъка.

Влизат Кралят, Розенкранц, Гилденстерн.

КРАЛЯТ

Не ми харесва и ще е опасно

за нас, ако оставим лудостта му

да си развява коня. Затова

гответе се за път! Ще ви подпишем

веднага пълномощните, така че

да тръгнете за Англия със него.

Престолът ни не бива да търпи

край себе си угрозите, които

умът му луд поражда всеки миг.