Уилям Шекспир - Укротяване на опърничавата

ХОРТЕНЗИО

Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?

ГРЕМИО

Съгласен! И съм готов да дам най-добрия кон в цяла Падуа на този, който се хване с нея, ожени за нея и легне до нея, та да ни олекне от нея! Да вървим!

Излиза заедно с Хортензио.

ТРАНИО

…Не, господарю, любовта не може

така светкавично да завладява!

ЛУЧЕНЦИО

О, Транио, и аз така си мислех,

преди на себе си да го изпитам,

но щом погледнах я за първи път,

повярвах в любовта от първи поглед

и заявявам го пред тебе, който

за мен си близък, както за Дидона 21 21 Дидона — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил. ,

царицата на Картаген, бе близка

сестра й Ана: Транио, повярвай —

ще рухна, ще изсъхна, ще погина,

ще пламна, Транио, ако не мога

да стана мъж на таз девица скромна!

Съвет ми дай — знам, Транио, че можеш!

Ръка ми дай — знам, Транио, че искаш!

ТРАНИО

Не ще ви мъмря, господарю — с думи

любов не се цери. За нея казват:

„Зароби ли те, виж да се откупиш

по-евтино!“, или за този, който

е мъчил своя ум

с латинското четмо:

„Redime te captum

quam queas minimo!“ 22 22 „…Redime te…“ (лат.) — цитат от „Евнухът“, комедия на римския автор Теренций — „Когато те пленят, откупи се колкото можеш по-евтино!“

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти. Говори нататък!

Съветът ти изглежда ми разумен.

ТРАНИО

Вий, вперили очи във красотата,

не сте видели във лице нещата!

ЛУЧЕНЦИО

О, не! Видях лицето й, по-дивно

от туй на Агеноровата щерка 23 23 „…Агеноровата щерка…“ (мит.) — Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, която Зевс обикнал и отвлякъл на остров Крит, като се преобразил в бик. ,

зарад която Зевс, във бик превърнат,

колене сгъна край брега на Крит!

ТРАНИО

И друго не съгледахте тъдява?

Не чухте как сестра й вдигна врява,

такава, че едва не проглуши

и моите, и вашите уши?

ЛУЧЕНЦИО

Не, виждах аз коралови уста

пред мен да трепкат, чувствах как дъхът им

изпълва въздуха със аромати

и ме отнася нейде надалече!…

ТРАНИО

Отдето трябва да го върна вече!…

Сепнете се от унеса, синьор!

Щом влюбен сте в девойката, вий трябва

да хвърлите способности и ум

за нейното спечелване, защото

сестричка тя такава притежава,

свадлива, опака и вироглава,

а докато баща й не успее

да я омъжи, вашата любима

да чака неомъжена ще има:

видяхте как във къщи я затвори,

за да не й досаждат ухажори.

ЛУЧЕНЦИО

Да, Транио, какъв жесток баща!

Но чакай, аз го чух, че обеща

учители за нея да наеме!

ТРАНИО

Наистина! И нещо тук ми хрумва…

ЛУЧЕНЦИО

На мене също!

ТРАНИО

Господарю, чувствам

как двата ни кроежа се прегръщат,

целуват се и сливат във едно!

ЛУЧЕНЦИО

Кажи ми своя!

ТРАНИО

Ставате учител

и давате на малката уроци —

това сте си намислили!

ЛУЧЕНЦИО

Позна!

Дали ще стане само?

ТРАНИО

Невъзможно!

Защото кой ще е на ваше място

наследник на Винченцио в тоз град;

ще учи, ще поддържа дом, ще среща

приятели, ще пие със земляци?

ЛУЧЕНЦИО

Поспри се, basta 24 24 Basta! (итал.) — стига! ! Всичко съм предвидил:

тук ние с теб сме още неизвестни,

а никой по лице не ще познае

слуга от господар. И затова

ти, Транио, ще бъдеш господаря

и с дом, слуги и сан ще разполагаш

на мое място; а пък аз ще мина

за флорентинец, неаполитанец

или пизанец, но от нисък род.

Решено, Транио! Събличай всичко!

Сложи си моите ярки плащ и шапка,

а на Биондело аз ще кажа сам

да ти прислужва и да бъде ням.

Двамата разменят дрехите си.

ТРАНИО

Добре, готов съм! Тъй като на вас

угодно е и задължен съм аз

във всичко да ви слушам — на раздяла

нали така заръча ми баща ви

(макар че си го е представял инак!) —

от днеска аз наричам се Лученцио,

защото го обичам тоз Лученцио!

ЛУЧЕНЦИО

И още за това, че тоз Лученцио

обича също и е сам готов

да се снизи за своята любов,

която тъй пред взора му блести…

Влиза Биондело.

Ха, ето го мошеника! Бе ти

къде си?

БИОНДЕЛО

Аз съм тук, но вий къде сте?

Читать дальше