Уилям Шекспир: Укротяване на опърничавата

Учете туй, което ви се нрави!

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти за словата прави,

мой Транио! Да беше тук Биондело,

наели бихме, без да губим време,

квартира, подходяща да приеме

познанствата, които ще завържем…

Но гледай там! Какво е туй?

ТРАНИО

Прилича

на представление във ваша чест!

Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.

Лученцио и Транио отиват встрани.

БАПТИСТА

Недейте ми досажда, господа!

Решил съм твърдо — казах ви го: няма

за малката си дъщеря да мисля,

преди голямата да съм вредил.

Понеже ви познавам и ценя,

ако харесва някой Катерина,

да се приготви за годеж!

ГРЕМИО

„Гадеж“

бих казал аз, понеже ми се гади,

щом чуя този дявол ваш устат!

Хортензио, ако е кандидат…

КАТЕРИНА

О, татко мой, така ли ще търпите,

когато тези двама се надварват

кой по-напред на присмех да ме вземе?

ХОРТЕНЗИО

Надварване кой пръв да вземе вас?

Дори на смях не ще ви вземе никой,

такава проклетия!

КАТЕРИНА

Вие също

не се плашете: кой ли пък ви иска!

И ако някога ви стана близка,

ще бъде то, за да ви среша яко

прическата със столчето трикрако

и мутрата ви с петопръста четка

а боядисам в клоунска разцветка!

ХОРТЕНЗИО

О, боже, от туй чудо опази ме!

ГРЕМИО

И мен, всеблаги!

ТРАНИО (настрани)

Тихо, господарю!

Добра забава тук се очертава:

за пръв път срещам вещица такава!

ЛУЧЕНЦИО

Но пък в това сестра й как мълчи,

свенливо равновесие личи!

ТРАНИО (настрани)

Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!

БАПТИСТА

И казаното, за да потвърдя,

ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей

се сърди, мила, туй не означава,

че малко те обичам, чедо мое!

КАТЕРИНА

Ах, татковото галениче! Глезла!

Поне да знаеше защо ревеш!

БИАНКА

На мъката ми радвайте се, сестро!

Пред волята ви, татко, се прекланям:

от днеска във моминската си стая

над лютнята и книгата самичка

ще обучавам своя ум и слух!

ЛУЧЕНЦИО (настрани)

Кажи ми, Транио, добре ли чух?

Минерва 20 20 Минерва (мит.) — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързана с Атина от гръцкия Пантеон. сякаш с тез уста говори!

ХОРТЕНЗИО

Не ставайте суров, синьор Баптиста —

не бива да се случи зло на Бианка

за туй, че ний желаем й добро!

ГРЕМИО

Нима ще я заключите, защото

сестра й е такава хлевоуста?

БАПТИСТА

Не, господа! Безцелно е да спорим.

Във къщи, Бианка!

Бианка излиза.

Но понеже тя

към музика и книги има склонност,

учители за нея ще поканя.

Вий, Гремио, Хортензио, във случай

че чуете за някой по-способен,

пратете ми го! Аз ще бъда щедър

и благосклонен към човека, който

помогнал би добре да се възпитат

чедата ми. И тъй, на добър час!

Вий, ако щете, стойте, Катерина —

аз имам с Бианка още да говоря.

Излиза.

КАТЕРИНА

Изглежда, че сама не мога даже

да се движа! Трябва друг да каже,

според каквато бръмне го муха,

да тръгвам ли или да чакам! Ха!

Излиза.

ГРЕМИО

Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.

ХОРТЕНЗИО

И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.

ГРЕМИО

А именно?

ХОРТЕНЗИО

Много просто: да намерим мъж за сестра й.

ГРЕМИО

Мъж ли? Дявол за нея!

ХОРТЕНЗИО

Не, именно мъж.

ГРЕМИО

А аз казвам: дявол! Защото кой обикновен мъж — колкото и богат да е бащата — ще е дотам луд, че да вземе това изчадие адово!

ХОРТЕНЗИО

Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.

ГРЕМИО

Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.