СЛАЙ
Благодаря на господа, задето
ме отърва от тях!
ВСИЧКИ
Амин! Амин!
Един Слуга поднася на Слай чаша.
СЛАЙ
И ти ще ме запомниш със добро!
Влиза Пажът, в женски дрехи, следван от Свита.
ПАЖЪТ
Добре ли сте таз сутрин, господарю?
СЛАЙ
Дори чудесно! Всичко е наред!
Жена ми де е?
ПАЖЪТ
Ей, ме господарю.
СЛАЙ
Защо тогаз така ме величаеш?
Аз господар съм само за слугите,
а пък за теб съм мъж!
ПАЖЪТ
За мен сте вие
и мъж, и господар, тъй както аз
жена съм и прислужница за вас.
СЛАЙ
Я виж!… А как й викат, а?
ЛОРДЪТ
Мадам.
СЛАЙ
Алис Мадам или Джоан Мадам?
ЛОРДЪТ
Мадам и толкоз. Всеки благородник
нарича своята жена така.
СЛАЙ
Мадам женичке, вярно ли е туй,
че бил съм спал петнадесет години?
ПАЖЪТ
На мен дори ми се видяха трийсет
без радостта на нощите със вас!
СЛАЙ
Да, прекалил съм. Всички зад вратата!
Събличкай се, мадам, и във кревата!
ПАЖЪТ
Ах, господарю, май ще трябва още
да потърпим със вас една-две нощи
или поне до залез, друже мил,
защото лекарят е наредил,
за да не се възвърне болестта ви,
жена ви засега да ви остави
без ласките си. Вярвай, мили мой,
че сигурно напълно прав е той
да настоява…
СЛАЙ
Точно така: той е напълно прав и толкоз настоява, че вече се не трае! Но хич не ми се ще да изпадна отново в бълнуване. Ще отложа тази работа въпреки кръвта и плътта!
Влиза Четвърти Слуга.
ЧЕТВЪРТИ СЛУГА
Актьорите на ваша чест узнали,
че злото вече сте преодоляли,
приготвили са весела пиеса;
понеже всички лекари и те са
дошли до убеждение такова,
че меланхолията е основа
на лудостта, бъдете тъй добри
да почетете техните игри,
защото всяка радостна забава
цери от зло и дните удължава!
СЛАЙ
Че хубаво! Нека започват! Само че какво е това „пиеса“? Нещо като коледарски игри или нещо с фокуси?
ПАЖЪТ
Не, мили мой, пиеса — туй е нещо,
приготвено за по-изтънчен вкус.
СЛАЙ
По-вкусно, значи? Е, дай го да го вкусим!
ПАЖЪТ
Не, мили, то е нещо като разказ.
СЛАЙ
Добре! Но ти седни до мен, мадам!
Веднъж сме млади… Още по-насам!
Остават да наблюдават действието.
Площад в Падуа.
Влизат Лученцио и Транио.
ЛУЧЕНЦИО
Най-сетне, верни Транио, изгарян
от страстното желание да видя
град Падуа, разсадник на изкуства,
в Ломбардия пристигнах — тази китна
градина на Италия, — окрилян
от бащиния топъл благослов
и придружен от тебе, мой слуга
доверен и изпитан. Тук ще спрем,
за да отдъхна и поема после
по пътя на високите науки.
Роден съм в Пиза, град навред известен
с достойните си граждани; баща ми
е знайният навсякъде търговец
Винченцио, от старото семейство
на Бентивольовците. Техен кълн,
отраснал във Флоренция, аз трябва
да оправдая скритите надежди,
като окича име наследено
с деяния на лична добродетел.
По тез причини, Транио, решил съм
да се вглъбя във точно тоз отрасъл
на знанието, който поучава
как щастие с добро се получава.
Какво ще кажеш ти? Защото аз
заради Падуа оставих Пиза,
тъй както жадния плувец навлиза
от плитчините в морска глъбина.
ТРАНИО
Mi perdonate 16 16 …„Mi perdonate“… (разв. итал.) — простете ме!
господарю мой
споделям чувствата ви и се радвам,
че толкоз постоянствате във свойто
решение да смучете нектара
на философията. Но едно
ще ви се моля: като задълбаем
в суровите морални дисциплини,
дано дотам не станем ний стоици 17 17 Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.
,
че само да стоим като дръвници,
и толкоз Аристотеля 18 18 Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)
да славим,
че лекия Овидий 19 19 Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.
да забравим!
Логично със приятели бъбрете,
риторика в спор уличен учете,
с поезия и музика правете
приятен своя ден и се хранете
със разни математики дълбоки
и разни метафизики високи,
но само щом сърцето ги желае.
Без радост няма полза, туй се знае.
Читать дальше