АНТОНИО
И то най-прекрасната от всички кралици на Тунис!
СЕБАСТИАН
С изключение на вдовицата Дидона!
АНТОНИО
На вдовицата Дидона? А, да, на вдовицата Дидона!
ГОНЗАЛО
Вижте, не е ли дрехата ми такава, каквато беше, когато я облякох за пръв път, или почти такава…
АНТОНИО
Това „почти“ е по-почтително към истината.
ГОНЗАЛО
… каквато беше на сватбата на дъщеря ви?
АЛОНЗО
Ушите ми ти тъпчеш със слова,
които моят разум не приема.
Кой караше ме там да я венчавам?
Загубих своя син и имам чувство,
че нея също — задомена толкоз
далече от Италия — едва ли
ще видя пак! О, моя несравнен
наследник на Неапол и Милано!
Кой знае на каква чудата риба
храна е станал!
ФРАНЦИСКО
Много е възможно
той жив да е, кралю, видях го как
удари по гърба една вълна
и ясна я; и как след туй, встрани
отмятайки със две ръце водата,
със гръд разбиваше талаза, който
се вдигаше насреща му. Глава
държеше над вълните той и мъжки
гребеше към спасителната суша,
която, подкопана от прибоя,
като че ли се скланяше над него
за прием милосърден. Господарю,
уверен съм, че той е жив и здрав!
АЛОНЗО
Не, не, загинал е!
СЕБАСТИАН
Ако е тъй,
виновен сте вий сам. Не задомихте
в Европа дъщеря си, предпочели
да я омъжите за африканец,
далече от очите ви, които
са прави днес да плачат!
АЛОНЗО
Замълчи!
СЕБАСТИАН
Ний всички как ли не, на колене,
ви молехме! Нещастното ви чедо
в борба между покорство и погнуса
се колебаеше. И ето на,
синът ви е — страхувам се — загинал
и днеска във Неапол и Милано
вдовиците са повече на брой.
отколкото жените, на които
мъжете ще се върнат. И вината
за туй е ваша.
АЛОНЗО
Както е и моя
най-острата от болките.
ГОНЗАЛО (към Себастиан)
Синьор,
за истината, казана от вас,
са нужни подходящи миг и речник.
Вий раната развреждате, наместо
да я превържете.
СЕБАСТИАН
Брей, учен мъж!
АНТОНИО
Голям хирург!
ГОНЗАЛО
Кралю, щом вий сте в облак,
у всички нас настъпва лошо време.
СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)
Как каза? Лошо време?
АНТОНИО (настрани, към Себастиан)
Много лошо.
ГОНЗАЛО
Да бях плантатор аз на този остров…
АНТОНИО
Засял го би с коприва!
СЕБАСТИАН
Или с тръне!
ГОНЗАЛО
…какво на него бих устроил?
СЕБАСТИАН
Всичко
освен гуляй, защото няма вино.
ГОНЗАЛО
Да, бих устроил, крал ако му бях,
едно съвсем различно общество.
Най-първо: край на всяка търговия;
ни дума за просвета и закони;
межди, имоти, договори, служби,
богатство, бедност, право на наследство
ни помен от туй всичко; и черта
на жито, вино, масло и метали;
безделие за всекиго (включая
жените, но които ще са скромни
и чисти по природному); строй без
върховна власт!
СЕБАСТИАН
А иска да е крал
на всичко туй!
АНТОНИО
Да, този негов строй,
завършвайки, забрави как е почнал!
ГОНЗАЛО
Природата ще дава своя плод
за общо ползване и ще изчезнат
войни, предателства, топове, пушки,
оръжия, машини за убийство;
земята ще обсипва с благодат
невинните ми поданици.
СЕБАСТИАН
Ясно.
И бракът ще е нещо непознато
за всички тях!
АНТОНИО
Разбира се — държава
от фльорци и развратници!
ГОНЗАЛО
Кралю,
аз тъй ще управлявам, че векът ми
ще се нарича втори златен век.
СЕБАСТИАН (високо)
На негово величество поклон!
АНТОНИО (високо)
Живот и слава на Гонзало Първи!
ГОНЗАЛО
При туй… Дали ме слушате?
АЛОНЗО
Прощавай,
но твойта реч не ми говори нищо.
ГОНЗАЛО
Вярвам ви, ваше величество: произнесох я само за да дам с нея повод за смях на тези господа, които имат тъй чувствителни и пъргави дробове, че от нищо се разсмиват.
АНТОНИО
Ние се смеем на вас.
ГОНЗАЛО
И, значи, съм прав, защото аз по празните остроумия съм нищо пред двама ви.
АНТОНИО
Какъв удар ни нанесе, а?
СЕБАСТИАН
Слава богу, беше с плоското!
ГОНЗАЛО
Големи храбреци сте вие — и луната бихте откачили от сферата й 14 14 „… и луната бихте откачили от сферата й…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.
, ако би рекла да се застои пет седмици без промяна.
Читать дальше