Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

На моя ум да бяхте, какъв случай

за вас би представлявал този сън?

Разбрахте ли ме?

СЕБАСТИАН

Струва ми се — да.

АНТОНИО

И как ще обласкаете тогава

туй свое щастие?

СЕБАСТИАН

Сега си спомням,

че ти навремето отне престола

на брат си Просперо.

АНТОНИО

И как чудесно

лежи ми — вижте — неговата дреха!

Слугите му сега са ми слуги,

а бях наравно с тях!

СЕБАСТИАН

А съвестта?

АНТОНИО

Къде е разположено туй нещо,

прощавайте? Да беше елин, мазол,

пантофи бих обул; но във гръдта си

не чувствам аз подобно божество.

Да ме деляха от Милано двайсет

такива съвести, аз до една

ги бих смразил и пак стопил, преди

да ми попречат с нещо! Ей го брат ви!

Той ценен ще е колкото пръстта,

върху която се е проснал тъй,

ако със тоз приятел от стомана

(пет пръста ще му стигнат) го направя

не само да ви мяза на мъртвец,

но и такъв да бъде! В това време

ще можете и вие да приспите

завинаги тоз глупав многознайко,

за да не мърка! Другите ще слушкат

охотно, както мачка лочи мляко,

и ще нагласят точния си час

по нашия!

СЕБАСТИАН

Ще следвам твоя пример,

добри приятелю! Ще завладея

и аз Неапол, както ти — Милано!

Измъквай меча си! Едничък удар

от дан васалска ще те отърве

и като стана крал, ще имаш мойта

признателност!

АНТОНИО

И вий вадете своя,

така че едновременно със мене

да ръгнете Гонзало!

СЕБАСТИАН

Стой! Две думи!

Влиза — невидим — Ариел , свирещ и пеещ.

АРИЕЛ

С изкуството си моят господар

узна, че ти, добър към него нявга,

намираш се в опасност, й ме прати

(защото инак ще се провали

и неговият план) да се намеся.

Пее в ухото на Гонзало.

„Както хъркаш си така,

с меч предателски в ръка

те дебне враг!

За да имаш още дни,

чара сънен отмахни —

на крак, на крак!“

АНТОНИО

… Тогаз по-бързо!

ГОНЗАЛО (събужда се)

Ангели небесни,

пазете краля ни!

Другите се събуждат.

АЛОНЗО

Какво? Станете!

Какви са тези мечове? Защо са

тез погледи на кръв?

ГОНЗАЛО

Какво се случи?

СЕБАСТИАН

Миг няма, както бдяхме над съня ви,

страхотен рев на бик или по-скоро

на лъв раздра слуха ни. Просто ужас!

Не го ли чухте?

АЛОНЗО

Нищо не съм чул!

АНТОНИО

Той би уплашил даже великан!

Земята потрепера! Вероятно

било е рев на цяло лъвско стадо!

АЛОНЗО

А вий, Гонзало, да сте чули нещо?

ГОНЗАЛО

Повярвайте ми, господарю — само

едно съвсем особено бръмчене,

което ме пробуди. Аз извиках

и със вика си стреснах вас, но вече

те бяха със оръжие в ръце.

Шум имаше наистина и трябва

нащрек да сме или да се преместим,

и то с готови мечове.

АЛОНЗО

Да тръгнем

и да потърсим бедния ми син!

ГОНЗАЛО

Дано го пази бог от зверовете,

защото чувствам: жив е!

АЛОНЗО

Да вървим!

АРИЕЛ

Търсете го! Във плана ни това е.

За стореното Просперо ще знае!

Излизат.

Другаде на острова.

Влиза Калибан с товар дърва на гръб.

Гръмотевици.

КАЛИБАН

Дано каквито язви и зарази

от гнилочи, мочури и блата

изсмуква слънцето, да се полепят

по този Просперо, додето стане

на гнойник целият. Макар да зная,

че неговите Духове ме чуват,

не мога да се спра да не кълна!

Без него те не щяха да ме плашат

с лица на таласъми, да ме щипят,

да ме въргалят в кал, да ме отбиват

от пътя ми с блуждаещи огньове —

под негова принуда те го вършат,

а той насъсква ги по мен за нищо

и те като маймуни ми се зъбят

и хапят ме; търкалят се пред мене

и впиват в босите ми ходила

игли на таралежи; с грозен съсък

на цепнати езичета, от който

загубвам ум, по мене се увиват

като усойници!…

Влиза Тринкуло .

На, ето почват!

Един от тях ме търси да ме мъчи,

защото закъснял съм със дървата.

Ще легна тук, дано не ме съгледа!

ТРИНКУЛО

Ни дръвче, ни шубрак да се подслониш от най-лекия дъжд, а се готви нова буря! Оня черен облак, ей там, големия, ми прилича на огромен прогнил мех, готов да ливне съдържанието си отгоре ми. Ако рече да затрещи, както преди малко, не знам къде ще си завра главата! Ей го на, готви се да се излее!… Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба! Да бях в Англия — бил съм там, зная ги, — че да окача това чудо над фирмата си, ни един панаирски зяпач няма да ме отмине, без да ми издрънка сребърна монета! Там този урод щеше да ме направи човек. На англичаните дай им чуждестранни уроди. Те една пара няма да дадат на някой сакат просяк, но десет ще изръсят, за да видят един изсушен индиец!… Краката му са човешки. И перките са му като ръце. И топъл, честна дума! Променям първото си предположение: това не е риба, а тукашен островитянин, ударен от гръм.