Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

Гръмотевица.

Олеле, отново почва! Най-добре ще е да се мушна под наметката му — друг подслон няма наоколо. Неволя дом не избира: спиш, с когото падне! Ще се завия така, додето бурята се изцеди до дъно.

Мушва се под наметката на Калибан.

Влиза, пеейки, Стефано , с бутилка в ръка.

СТЕФАНО

„Морето дойде ми до гуша,

желая да умра на суша!…“

Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!

Пие.

„За шкипера, боцмана, юнга и мен

са всички женички букет —

ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,

и мразим единствено Кет!

Защото подуши ли дъх на матрос,

тя «Махай се!» вика, набърчила нос;

защото желае таз дърта брантия,

шивач да я чеше, където сърби я!

А щом е такава — момчета, към кея!

Шивачите нека тропосват я нея!“

И тази е мръсна, но в това ми е утехата!

Пие.

КАЛИБАН

Недей ме измъчва! О-о-о!

СТЕФАНО

Какво е това? Да не е дяволът, а? Преструваш се на дивак, правиш се на индианец, а? Не съм се избавил от удавяне, за да се стряскам от едно четириного. Казано е за мене: „Няма на тоя свят човек на четири крака, който ще го накара да отстъпи!“ — и така ще се казва, докато Стефано издъхне предспиртното си издихание.

КАЛИБАН

Духът ме мъчи! О-о-о!

СТЕФАНО

Трябва да е някакво туземно чудовище с четири крака, което, изглежда, е пипнало треска. Но откъде, взел го дявола, е научило езика ни? Дори само за това да е, ще му помогна: ако успея да го излекувам и опитомя, ще го закарам в Неапол и ще бъде подарък, достоен за кой да е император!

КАЛИБАН

Не ме мъчи, моля ти се! Ей ги дървата, носех ги вече!

СТЕФАНО

В пристъп е сигур и затова дрънка каквото му падне. Ще му дам да си кръкне от бутилката. Ако му е за пръв път, може да му пресече пристъпа. Да мога да го излекувам и опитомя — цена няма да има! Който го получи, ще ми го е платил скъпо и прескъпо.

КАЛИБАН

Знам те — малко ме поотпусна, но пак ще почнеш! Усещам го по треперенето ти — Просперо те насъсква!

СТЕФАНО

Пис-пис-пис! Хайде, отвори уста! От това млекце и котка проговаря. Една глътка ще ти пресече треската, бъди сигурен!

Дава на Калибан да те.

Не си знаеш приятелите. Зяпни отново!

ТРИНКУЛО

Този глас ми е познат! Да не е… но той се удави! Не, това са дяволи! Спаси ме, господи!

СТЕФАНО

Четири крака и два гласа — извънредно деликатно чудовище! С предния си глас може да прави комплименти на приятеля си, а със задния — да го хули колкото си иска. До дъно ще му я излея, дано се излекува!… Гълтай!… Амин! Сега ще ти цръкна малко и в другата уста.

ТРИНКУЛО

Стефано!

СТЕФАНО

Другата му уста ме извика по име! Господи, помилуй! Това е дявол, не е чудовище! Ще го оставя! Не ща да имам вземане-даване с Лукавия!

ТРИНКУЛО

Стефано, ако си Стефано, пипни ме и ми отговори! Аз съм Тринкуло — не бой се! — твоят приятел Тринкуло!

СТЕФАНО

Ако си Тринкуло, излез! Ще те издърпам за по-късите крака. Ако тук има твои крака, тези ще са!

Измъква Тринкуло изпод наметката на Калибан.

Я, наистина излезе Тринкуло! Как си се превърнал в изпражнение на това чудовище? Или то тръшка тринкули всеки ден?

ТРИНКУЛО

Ваех го за убито от гръм. Но ти не се ли удави? Почвам да мисля, че не си се удавил. Бурята премина ли? Аз се скрих от нея под наметката на този урод. Значи, жив си, Стефано? Станахме на острова двама неаполитанци!

СТЕФАНО

Моля те, недей ме въртя! Стомахът ми не е много сигурен.

КАЛИБАН (настрани)

Това са дивни висши същества,

не духове! Тоз бог е от добрите,

а и напитката му е небесна.

Ще падна на колене!

СТЕФАНО

И как се отърва? Как дойде дотук? Закълни се в тази бутилка и честно ми разкажи как се добра дотук! Аз яхнах една бъчва с херес 17 17 Херес — силно испанско вино. , която моряците бяха хвърлили зад борда. Закълни се в тази бутилка, която собственоръчно направих от кора на дърво, след като морето ме изхвърли на брега!

КАЛИБАН

Заклевам се в тази бутилка, че ще ти бъда верен поданик, защото питието ти е неземно!

СТЕФАНО

На! Разправи сега: как се спаси?

ТРИНКУЛО

Изплувах до брега като патица. Аз плувам като патица, кълна се!

СТЕФАНО

Добре. Целуни светата книга!

Дава му да пие.

Макар да плуваш като патица, видът ти е на гьсок.

ТРИНКУЛО

Повече нямаш ли, а, Стефано?

СТЕФАНО

Цяла бъчва, нали ти казах! Търкулнах я в една пещера край брега — чудо изба!… Е, чудовище, как е треската ти?