Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

КАЛИБАН

Не си ли паднал от небето?

СТЕФАНО

Не, от луната. Аз съм Човекът, който по-рано живееше на нея.

КАЛИБАН

Виждал съм те и съм се молил на тебе. Моята господарка ме научи да те виждам, тебе и кучето, и съчките ти. Ти си мой бог!

СТЕФАНО

Добре, целуни светата книга!

Дава му да пие.

Аз ще я изпълня с ново съдържание. Закълни се!

Калибан пие.

ТРИНКУЛО

Честна дума, това чудовище се оказа много глупаво. Само дето се уплаших от него! „Лунният човек!“ Съвсем лековерно чудовище! Ха, така! Тази глътка не беше от лошите, ей богу!

КАЛИБАН

Ще ти покажа всички плодородни

места на този остров, господарю!

Краката ти целувам и те моля,

бъди мой бог!

ТРИНКУЛО

Ей богу — нечестиво чудовище и голямо къркало! Щом богът му заспи, ще му задигне бутилката като едно нищо!

КАЛИБАН

Краката ти целувам! Клетва давам,

твой поданик ще бъда!

СТЕФАНО

Хайде тогава! На колене, и давай я тази клетва!

ТРИНКУЛО

Това песоглаво чудовище ще ме накара да се пукна от смях. Такава грозотия не бях виждал. Сърби ме ръката да му хвърля един бой, но…

СТЕФАНО

Хайде, целувай!

ТРИНКУЛО

…понеже е пияно, горкото, от мене да мине! Отвратително чудовище!

КАЛИБАН

Ще ти събирам ягоди и съчки,

в морето риба ще ловя за теб,

ще те науча где е най-добрата

вода на този остров! Мор да тръшне

тирана, на когото бях слуга!

Дърва от днеска няма да му нося,

на теб ще служа, висше същество!

ТРИНКУЛО

Невероятно смешно чудовище — да нарича „висше същество“ едно изпаднало пиянище!

КАЛИБАН

Поискай само и ще ти покажа

где има диви ябълки и где

на гъсти кичури расте лещакът;

где сойките гнездят ще ти открия;

фъстъци ще ти ровя с дълги нокти;

ще те науча да ловиш със примки

скокливите маймуни; морски птици

от стръмните скали ще ти донасям.

Ще дойдеш ли със мене, господарю?

СТЕФАНО

Добре, води ни без много приказки! Тринкуло, тъй като кралят и всички други се издавиха, този остров е наше владение. На, носи моята бутилка! Скоро ще я напълним отново, приятелю Тринкуло!

КАЛИБАН (пее пиянски)

„Сбогом, господарю, сбогом…“

ТРИНКУЛО

Виж го ти, чудовището — и пие, и вие!

КАЛИБАН

„Край от днес на всички тез:

— Наклади!… Дърва донес!…

Вир за риба изкопай!…

Търкай! Мий!… — На всичко край!

Бан-бан-бан,

Какалибан

бог си има нов сега,

ти търси си нов слуга!“

Свободен! Хо-хо-хо! Свободен! Хей! Свободен! Хей! Свободен!

СТЕФАНО

Води ни, уродливи поданико!

Излизат.

Пред пещерата на Просперо.

Влиза Фердинанд , носещ един пън.

ФЕРДИНАНД

Телесните игри са нявга трудни,

но раждат удоволствие; нерядко

човек без ущърб за честта си може

да върши низка работа; и често

се стигат с груби средства висши цели.

Таз долна служба би била за мене

омразна толкоз, колкото е тежка,

но мойта господарка, о, тя буди

живот във всичко мъртво и превръща

труда ми в радост! Тя е десет пъти

по-ласкава, отколкото баща й

е смръщен и суров. А той е цял

направен от суровост: аз съм длъжен

да пренеса и подредя хиляда

такива тежки пънове. Тя плаче,

като ме гледа, и твърди, че нивга

тъй долна работа не е видяла

подобен изпълнител… Аз забравям

за своя дълг, но тези сладки мисли

ме ободряват и от тях трудът

спори ми повече.

Влизат Миранда и зад нея-невидим — Просперо .

МИРАНДА

О, момко, моля,

не се трудете толкова! Да бяха

светкавици превърнали на пепел

тез дънери! Сложете на земята

товара си и дайте си почивка!

Във огъня тоз път ще лее сълзи,

задето ви е мъчил тъй! Баща ми

от своите книги няма да се вдигне

поне три часа.

ФЕРДИНАНД

Скъпа господарко,

ще се смрачи, преди да съм завършил.

МИРАНДА

Седнете, починете си, пък аз

ще ви заместя в носенето. Хайде,

подайте ми тоз пън!

ФЕРДИНАНД

Не, дивно чудо,

гръбнак ще счупя, жили ще разкъсам,

но няма да допусна срам такъв:

да работите вий, а аз да гледам

със скръстени ръце!

МИРАНДА

Тоз труд подхожда

на мене толкоз, колкото на вас:

при туй за мен по-лек ще е, защото

сама ще съм го искала, а вие

го вършите насила.

ПРОСПЕРО (настрани)

Бедно птиче,

заразата е в тебе — твоят жар

доказва го!

МИРАНДА

Видът ви уморен е.

ФЕРДИНАНД

Не, скъпа господарко! Щом ви виждам,